КЗК: В магазините не може да има фиксиран процент български стоки
Мнението на комисията е по повод проект за изменение на Закона за храните, който беше внесен в парламента през октомври 2016 г. от 21 депутати от БСП. До гласуване на текстове така и не се стигна, но идеята е вкарана в сегашната предизборна кампания на червената партия.
Какво е предложението
Проектът за промени в Закона за храните предвижда:
- обозначението "българско" и неговите производни, изписвани върху опаковки, етикети, реклама на храни, да се отнася до мястото на произход на суровината;
- да се въведе по-кратък срок за плащане (10 дни) за бързоразвалящи се храни;
- обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. (разбирай веригите) да бъдат задължени да предлагат определени количества продукти, произведени в България: плодове и зеленчуци – минимум 51% в сезона на производство и минимум 30% извън него; мляко и млечни продукти – минимум 70%; месо и месни продукти (без пилешко) – минимум 25%; пилешко – минимум 50%; вино и спиртни напитки – минимум 75% от асортимента;
- за неизпълнение на тази разпоредба е предвидена имуществена санкция в размер до 10% от годишния оборот на продуктите от съответната група, като събраните суми се използват за подпомагане на местни земеделски производители;
- въвежда се група "свежи плодове и зеленчуци", като под това понятие са разбират "произведените на територията на България".
Вносителите определят целта на законопроекта: "Да се гарантира интересът на българските земеделски стопани във връзка с нелоялни търговски практики, да се даде гаранция на онези потребители, които съзнателно търсят българските храни, както и да се създадат условия за повишаване на доверието към храните, произведени в България." В мотивите е записано също, че по този начин "на българските производители се дава равен шанс спрямо вносителите на хранителни продукти, голяма част от които се произвеждат в страни със значително по-високи земеделски субсидии".
Проектът се подкрепя от Асоциацията на млекопреработвателите, Асоциацията на свиневъдите, Асоциацията на месопреработвателите, Съюза на птицевъдите, Националната лозаро-винарска камара, които са дали становища в КЗК.
Аргументи против
Отрицателни становища до КЗК са изразили от Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и храните, Сдружението за модерна търговия (обединяващо повечето от веригите), "Билла България", EuroCommerce for retail and wholesale, Spirits Europe, Scotch Whisky association, Comite Europeen des Entreprises Vin. Ето кои са част от обобщените аргументи против:
Още по темата тук
.