Около 900 хил. фирми ще имат още шест месеца за пререгистрация в Търговския регистър*
За три години съществуване на Търговския регистър едва 30% от фирмите се пререгистрираха. Останалите близо 900 хил. еднолични търговци и дружества или са отлагали до последния срок, или не развиват дейност и явно нямат намерение да се пререгистрират. За да реши проблема, държавата реши да даде бонус от още шест месеца и се отказа от скъпото си задължение да ликвидира неспазилите срока фирми. Тези промени бяха гласувани от правителството през седмицата, а идеята е да минат през парламента до края на следващия месец.
Последеният влак
Вялата на пръв поглед пререгистрация на фирми в Търговския регистър се дължи на различни причини. Всъщност истински активните компании отдавна са мигрирали към регистъра. При пасивните най-често става въпрос за търговци, които са се регистрирали като такива с определена цел, а не с идеята да развиват активна бизнес дейност, се посочва в мотивите към законопроекта. Много е вероятно еднолични собственици и да са напуснали границите на България и да са оставили неактивни своите фирми тук. Има и такива, които заради страх от данъчни ревизии така и не са предприели обявяване на процедура по ликвидация, но все още съществуват като стопански обекти само на хартия, коментират юристи.
Българската администрация е направила опит пререгистрацията да става бързо и безплатно. Например справката за актуалното състояние, която трябва да издадат окръжните съдилища, е безплатна, а Агенцията по вписванията не изисква такса за пререгистрация. Въпреки това не всички предприемачи имат ресурса да се занимават с документацията по вписването. Ако се обърнат към юридическа кантора, те ще заплатят за услугата между 80 и 150 лв. "Няма формирана тарифа за тази услуга, но тъй като цената за услугата порегистрацията е между 150 и 300 лв., колегите адвокати обикновено взимат по-малко за пререгистрация", обяснява адвокат Александър Иванов, специалист в търговското право.
Пътят на ликвидацията
Ликвидацията на фирмите, които не са пререгистрирани, ще става по различен начин за две групи стопански обекти. Едноличните търговци и клоновете на чуждестранни компании попадат в първата. Те няма да бъдат служебно пререгистрирани, както е ставало досега, а ще бъдат заличени или закрити, като фирмените им дела ще се съхраняват от окръжните съдилища. "Това е възможно, защото кредитори на еднолични търговци могат да търсят вземанията си от физически лица, а при клоновете отговорността пада върху компанията майка", коментира адвокат Иванов. До края на месец септември 2010 г. от 122 хил. еднолични търговци пререгистрация са направили около 25 хил., сочат данни на Агенцията по вписванията.
Във втората група на стопанските субекти, които не са се пререгистрирали, попадат дружествата (ООД, АД и др.) и кооперациите. Ако не направят това до края на юни следващата година, техните собственици ще бъдат ограничени да се разпореждат с имущество и банкови сметки - т.е. няма да могат да правят бизнес. Единствените изключение са плащания към НАП или за трудови възнаграждения). Списъкът на тези търговци ще бъде обявен на електронната страница на Агенцията по вписванията в началото на октомври 2011 г. След публикуването му кредиторите (държава, банки, други дружества или служители на фирмата, които не са получили възнагражденията си) ще са свободни да поискат обявяване в ликвидация, но трябва да финансират със собствени средства процедурата. За целта фирмата ще може да се пререгистрира, но веднага ще влезе в процедура по ликвидация. Разходи за това ще бъдат платени приоритетно на първо място, след като имуществото на дружеството бъде разпродадено.
Всички компании, към които не са предявени претенции от заинтересувани лица, ще бъдат заличени след пет години. Според адвокат Александър Иванов заличаването на дружества по този начин не отговаря на въпроса какво ще се случи с тяхната собственост. "Всяко имущество, което няма собственик, практически става държавно, което е почти форма на национализация", коментира той. Други слабости по така гласувания от Министерския съвет законопроект засягат ролята на ликвидатора на дружествата. "Ликвидатор трябва да бъде физическо лице, вписано като управител. Това могат да са хора, напуснали страната или покойници. При такава ситуация кредиторът трябва да подаде искане за нов ликвидатор, което създава излишна административна тежест в процеса", коментира Иванов.
*Оригинално заглавие: "Спящи или мъртви"
.