Какви антикорупционни промени в Закона за храните предлагат от "Аладин Фуудс"
Най-същественият въпрос в законодателната уредба, на който според нас е необходимо да претърпи промяна, касае правомощията на контролните органи и правата им при проверките и при преценката каква конкретно мярка на държавна принуда да приложат при констатирано нарушение на санитарните и хигиенни изисквания. Това се казва в писмо от "Аладин фуудс" ООД до новия председател на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). От компанията поясняват, че посочват някои "вратички", използвани от страна на БАБХ спрямо тяхната фирма.
"Забелязва се, че законодателят с широк размах е разписал правата на контролните органи: те са многобройни, а някои от тях са формулирани и твърде общо, което на практика разрешава извършването на всякакви произволно избрани действия", пише още в писмото.
В тази връзка, Законът за храните /чл.30, ал.1, т.12 и т.13/ дава право на контролните органи: "да предприемат всякакви действия, необходими за изпълнение на правомощията им", "да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания и съответствие с нормативните изисквания". Формулирани по този начин посочените възможности са предпоставка за преднамерено упражняване на правата на проверяващите.
Много важен въпрос, е този за
Избора на прилаганата административна мярка
Тук законът лаконично изброява видовете мерки, между които контролният орган има право да избира. Единственото ограничение е сведно до целта на мерките, която законът е формулирал така: производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му. Тук отново, законодателството залага на субективната преценка на проверяващите, които имат право по свое усмотрение да решат дали определената от тях мярка ще постигне целта на закона или не. Предоставената от закона свобода на преценката даде възможност на контролните органи на БАБХ да наложат на "Аладин фуудс" ООД крайната мярка - спиране на цялата дейност на предприятието за констатирани несъществени нарушения, които по никакъв начин не застрашават здравето на потребителите и не се отразяват на качеството на предлаганите продукти, обясняват от фирмата. Смятаме, че за такива нарушения законът не следва да разрешава налагане на най-тежките мерки, предвидени в закона. Тези нарушения биха могли да бъдат отстранени и чрез прилагане на други мерки – например чрез издаване на предписание или налагане на имуществена санкция.
Границите на упражняваните правомощия следва да бъдат ясно очертани, с конкретни критерии и показатели, добавят те.
Разписаните в нормативната база общи формулировки са плодотворна почва за изграждане и поддържане на корупционни практики и за недобросъвестно прилагане на законовите възможности. Смятаме, че следва да се предприемат законодателни промени, чрез които да се изключат или поне
В максимална степен да се ограничат общите и субективни понятия
и възможности на контролните органи, като се държи сметка едновременно за интереса на потребителите и за този на търговеца и производителя на храни. Следва да се търси балансът между интереса на всички участници в процеса на производството и търговията с храни, пише в писмото.
Това би могло да стане, като се предвидят изрично конкретните хипотези, при които е допустимо да се приложи една или друга принудителна мярка, вместо просто да се изброяват възможните принудителни мерки. В частност, относно мярката спиране на дейността на дадено предприятие – възможността такава да се налага следва да бъде допустимо само при установена опасност за здравето на потребителите и/или при наличие на некачаствена продукция.
На следващо място, необходимо е
Да се уреди детайлно цялата процедура
от започване на една контролна проверка до издаване на крайният акт, с който същата завършва, както и последващите действия във връзка с отстраняване на констатирани несъответствия, казват от фирмата. Според тях в момента, действащото законодателство не регламентира това производство в необходимата пълнота.
Те се спират на няколко неуредени въпроса, които в техния случай са използвани недобросъвестно, по тяхна оценка:
Първият въпрос е този за времетраенето на проверката в рамките на един ден. Опитът в тази връзка показва, че контролните органи извършват проверки, с продължителност от по 14 -16 часа без прекъсване, а в някои случаи до – след полунощ. Проверката в обекта им в Стамболийски например, започнала в 19:30 часа вечерта.
От компанията смятат, че е удачно продължителността на проверката в съответния ден да бъде позволена само в рамките на работното време на проверявания обект. След приключване на работния ден, проверката следва да бъде прекъсната и да продължи в началото на следващия работен ден. Продължаване на действията контролните органи след изтичане на работното време на обекта, означава, че за да изпълни задължението си за съдействие на ветеринарните лекари, търговецът/производителят на храни, в качеството си на работодател следва да наруши Кодекса на труда, който принципно забранява извънредния труд, е трактовката на фирмата.
Въпрос е и срокът за приключване на съответната проверка с издаден акт. "Дори в Наказателния процес, действията на разследващите и съдебните органи са ограничени със законоустановени срокове. В областта на Закона за храните и Закона за ветеринарно медицинската дейност такъв срок липсва. Отново нашият опит в тази връзка показва, че липсата на подобна уредба дава възможност на недобросъвестни длъжности лица, да извършват проверка в продължение на цели седем поредни дни, който период съвпада със продължителността на срока на годност на проверяваните храни /т.е. срокът, в който тези продукти са били годни за консумация е изтекъл преди проверката да завърши/", пишат от фирмата.
В нормативната база
Липсва срок, в който проверяващите трябва да откликнат
на заявление, подадено от търговец/ производител на храни, с искане за констатиране отстраняването на несъотвествия. Единствената регулирана в закона хипотеза касае случаите, в които контролните органи са издали предписания – в този случай ветеринарните лекари трябва да проверят проверка на обекта до три дни след изтичане на срока за отстраняване на несъответствията. За останалите случаи не е въведено законово задължение за осъществствяване на проверка в определен срок. Тази празнота дава възможност на контролните органи да бездействат, ако така им е "удобно", пише в писмото.
Необходимо е да се регламентира и
Начинът на комуникация между контролните органи и проверяваните лица
Не се изисква например от проверяващите да посочат в нарочен акт какви документи са изискали, както и срок, в който да им бъдат предоставени. Това също създава предпоставки за злоупотреби.
Злоупотреба с права е възможна и в случаите на издадени предписания, пише в писмото. Едновременно със спирането на дейността на обекта, проверяващите определеят продължителен период за отстраняване на нарушенията. До изтичането му те нямат законово задължение за извършат проверка за отстраняване на несъответствия.
В нормативната уредба
Не се държи сметка за характера на проверяваните храни
А това не е правилно, когато става дума за бързо развалящи се храни. От компанията искат специална регламентация за проверките на краткотрайните храни. Ако няма основателно съмнение за опасност за здравето или качеството на храната, то тя да не може да бъде обект на забрана за реализация. Възможно е също да бъде въведена съкратена процедура за възстановяване на претърпените вреди от търговеца/производителя на храни, ако се установи, че взетите проби от стоката, поставена под забрана, са в норма.
В писмото Аладин Харфан предлага споменатите идеи, като нетърпящи отлагане, да бъдат отразени в наредба или правилник към Закон за храните и Закон за ветеринарномедицинската дейност. Той пояснява, че те далеч не са изчерпатели, но биха могли да предложат и по-задълбочени предложения за промяна на Закона за храните, като се базират и на идеи и на други производители и търговци.
.