Край на рекордите в спестяванията
Пролетта пресече бума на спестяванията на домакинствата в банките, наблюдаван през последните 4 години. Новите депозити, които всеки месец се трупат, са намалели от обичайните 300 млн. лв. на 28 млн. лв. през април т.г., а през май за пръв път от много време насам се наблюдава дори спад на спестяванията, макар и само с 12 млн. лв. Това сочи паричната статистика на БНБ, която не включва начислените лихви по новите влогове.
Запитани от "Труд" банкери се разминаха в обяснението си за случващото се. "Моето обяснение на данните е, че хората просто свършиха парите и доходите им вече не са това, което бяха. Определено не смятам, че има особено раздвижване на потреблението", коментира изпълнителният директор на ПроКредит Банк Петър Славов.
"Процесът, който наблюдаваме, е логичен, не може да има безкраен ръст на спестяванията. Според мен основната причина за това е, че намалява разполагаемият доход на хората и за тях става все по-трудно да заделят пари на влог", смята и шефът на Българската банка за развитие Асен Ягодин. Възможно е намаляването на новите депозити да се дължи и на понижаването на лихвите и насочването на средствата към алтернативни инвестиции в недвижими имоти, посочи банкерът. Той допуска ефект да оказва и известно съживяване на потреблението, отлагано в продължение на 4-5 г.
"Според мен ефектът е сезонен заради по-големите харчове около Великден и абитуриентските балове. Смятам, че ръстът на депозитите ще продължи и може да стихне едва когато лихвите паднат още, т.е. до половин година", коментира пък главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов.
На същото мнение - че спадът е сезонен и доходите на домакинствата не са намалели, са и други банкери. Те сочат като аргумент статистическите данни за ръст на средната заплата в страната и оживлението в заетостта, което се забелязва напоследък. Една от възможните причини за рязката промяна се корени и в предсрочните парламентарни избори, посочиха банкери. Те обърнаха внимание, че паричната статистика на БНБ включва в една и съща графа както спестяванията на домакинствата, така и средствата на партиите. Логично е да се предположи, че отчетеният през май спад се дължи и на харчовете на партийните централи в кампанията. Подобен ефект имаше и през май 2009 г., когато спестяванията отчетоха спад с около 100 млн. лв., но пък в месеца на предизборната кампания - юни, имаше ръст с над 100 млн. лв.
Макроикономистът Петър Ганев коментира, че най-сетне е постигнат балансът в нивото на кредитите и депозитите в банковата система у нас. "Нашите банки вече разполагат с достатъчно спестявания от населението и така не са зависими от външни източници", каза Ганев.
Тенденцията към засилена спестовност на населението у нас се зароди през 2009 г., когато кризата за пари в Европа изстреля лихвите и по кредитите, и по депозитите на рекордни нива. Оттогава насам спестяванията на домакинствата растат с по 3-4 млрд. лв. годишно в зависимост от това дали се броят и начислените лихви или не. През 2011 г. и 2012 г. например всеки месец в банките се е вливал свеж ресурс от гражданите в размер на средно 300 млн. лв. (без лихвите).
Освен от високите лихви спестовността на хората беше подтикната и от несигурността за доходите и работата им. Именно негативните очаквания за икономиката обясняват защо депозитите продължиха рекордните си ръстове дори когато доходността започна да пада.
Огромните спестявания в трезорите бяха редовен повод експремиерът Бойко Борисов да твърди, че хората не са бедни, след като трупат толкова милиони по сметки. Борисов разглеждаше трупането в банка като мързел и на няколко пъти искаше да "раздвижи" парите, като в резултат въведе данък върху лихвите по влоговете. "Когато попиташ тези хора навън, те казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното", твърдеше Борисов.
По принцип ръстът на спестяванията е полезен за икономиката, защото осигурява ресурс за кредитиране, но при застоя на кредитния пазар това води до огромен прилив на пари към банките, които те не могат да завъртят като заеми.
В резултат лихвите по депозитите паднаха значително до около 4% средно в левове, като очакванията са да продължат да се свиват до около 3% в следващите 6-9 месеца.
.