Два български сорта пшеница са с шансове за "Златен клас" в Турция
Сортовете "Ивета" и "Аглика", разработени от селекционерите на Добруджанския земеделски институт, имат всички шансове да заемат призовите места в конкурса "Златен клас" в Турция, а до 5 години във всички точки на южната ни съседка ще се сеят пшеници на научния институт край Генерал Тошево . Това съобщи Кемал Мехмед, търговски директор на турската фирма "Тарар ун вегда", по време на открития ден на земеделския институт.
Българските сортове се конкурират с френски, италиански, руски, унгарски и са с много добри показатели, издържливи са на суша и застудяване. При поливни площи "Аглика" дава добив от 1050 кг от дка, а в Турция над 45-50% от нивите са поливни, каза още Мехмед. По негови данни фермерите в страната му прибират средно по 550 кг хлебно зърно, а при сушави години реколтата е със 100-150 кг по-слаба.
Българските производители нямат стимул да наблягат на качеството на пшеницата, защото залагат на добива. Това е наблюдението на доц. д-р Добринка Атанасова, селекционер по пшеница в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево. Очакванията й са комбайните да приберат от полетата на института по 600-700 кг от дка, а земеделските стопани ще жънат по 550 кг. заради продължителното засушаване в региона жътвата ще започне две седмици по-рано. По информация на Атанасова в района на Генерал Тошево от началото на май не е валял никакъв дъжд. Земята се е нацепила от липсата на влага.
Между 65 и 80% от площите с пшеница в България са засети със семена на Добруджанския земеделски институт, каза неговият директор доц. д-р Иван Киряков. Тази година институтът представя 45 сорта зърнено-житни култури, от които 33 сорта обикновена зимна пшеница. Ученият не е склонен да подкрепи очакванията за свърхдобиви. Дъждовете, паднали в някои части на страната, както и силните ветрове ще доведат до полягане на класовете.
Проблемът с недостига на средства за научните институти продължава и тази година. Недостигът на Селскостопанската академия е 5 млн. лв., а институтът край Генерал Тошево вече е изхарчил над 60% от фонд "Работна заплата" и ако Министерството на земеделието не намери ресурси, учените отново ще останат без заплати в края на годината, са притесненията на Киряков.
Друг проблем е състоянието на машинния парк на института, който, по думите му, можело да бъде използван като исторически музей на техниката. От 22 трактора много трудно могат да се съберат 5 да работят едновременно, каза Киряков. Машините са от отдавна забравени марки. Само един комбайн и един трактор са произведени преди 3-4 години, но прикачният инвентар е от няколко десетилетия. Старата техника и ниските заплати от 340 лева принуждават механизаторите в института да търсят реализация при местни фермери.
.