Срокът за разплащане на междуфирмените задължения става 30 дни
Автор: Красимир Юскеселиев
Срокът за разплащане между държавата и фирмите, както и на междуфирмените задължения става 30 дни. За разплащанията между фирмите обаче срокът ще важи само ако страните не са се договорили за друго. Това гласуваха депутатите с промени в Търговския закон, които бяха одобрени на първо четене. Целта на промяната е да се прекратят забавените плащания.
Досега изрично регламентиран срок няма.
Този срок започва да тече от момента на получаване на фактурата. Ако денят на получаване не може да бъде установен, срокът започва да тече от деня на получаване на стоката или услугата. При забавяне на плащането кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва, както и на разноски за събиране на вземането си в размер на 80 лева.
Кредиторът може да търси разноски и обезщетение за вреди и в по-висок размер според общите правила.
Забавените плащания се отразяват на конкурентоспособността на дружествата, особено на малките и средните предприятия, и могат да бъдат причина за фалити, са мотивите на правителството, което е вносител на част от новите текстове. В мотивите се посочва и че забавянето на плащанията е привлекателна алтернатива за длъжниците заради ниските или отсъстващи лихви и бавните процедури по събиране на вземанията.
По данни на финансовото министерство само за първите 6 месеца от годината централната и местната власт дължат на фирмите над 326 млн. лв., като по-големият длъжник са общините, чиито борчове са около 180 млн. лева. Друга промяна в Търговския закон, приета на първо четене от депутатите днес, чиито вносители са депутати от ГЕРБ, има за цел да прекрати измамите чрез обявяване в несъстоятелност със задна дата и фалшив документ.
Според вносителите действащата правна уредба позволява манипулиране на началната дата на неплатежоспособността с цел обявяването на относителна недействителност на извършени от длъжника действия и сделки.
Жертви на подобни практики най-често се оказват банките. Затова депутатите от ГЕРБ предлагат конкретните подозрителни периоди по исковете за попълване на масата на несъстоятелността да бъдат изчислявани не от началната дата на неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта, съответно - от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а от датата на подаване на молбата за откриване на производството.
Препоръки за подобна промяна отправи и мисията на Международния валутен фонд, която приключи наскоро.
.