По рафтовете на Германия
Има огромна разлика между германските и българските градове. Първите са до безупречност подредени, вторите залагат повече на хаоса. В първите след 9 часа вечерта и в неделя хората се покриват по домовете си, докато из улиците на София и тогава пъплят хора. Има обаче една черта, по която градовете на двете държави си приличат учудващо много: магазините, в които жителите им пазаруват.
Не е нескромно да се каже, че така наречената модерна търговия се разви в България именно по модела и прототипа на германските компании. Това е един от секторите, повлиян до най-висока степен от голямата европейска сила. Макар през годините магазините да се измениха и напаснаха на българската действителност, германските вериги продължават да диктуват правилата на този пазар.
Първо бяха гигантите
Развитието на верижната търговия в България се случи като по учебник. В дивите години около 1997-а, когато страната се клатеше между кризи, хиперинфлации и фалити, първите си магазини отвори Metro Cash&Carry. Компанията купи терени най-напред в София и Пловдив и отвори първите и невиждани до този момент хипермаркети. В началото опашките се заплитаха със седмици наред пред Metro, а клиентските карти се разменяха между приятели и роднини като апокрифни.
Компанията от Дюселдорф има много специфики, но две от тях са следните. Моделът залага на Cash&Carry, което означава, че стоката не е предназначена за крайния клиент. В ролята на търговец на едро компанията имаше в началото претенцията да изисква от доставчиците си най-ниски цени. Другата характеристика е тази, че веригата често пъти е пионер и влиза първа на най-неразвитите и несигурните пазари. След като разви Източна Европа, Metro групата се насочи към страни като Пакистан, Казахстан или Виетнам.
Част от същата вълна беше и компанията с косвена германска връзка – BILLA. Веригата в България е собственост на базираната в Австрия REWE International. Тя от своя страна е част от големия германски концерн REWE Group. BILLA беше и първата компания, която заговори директно на крайния потребител и му обеща модерен, нов и разнообразен начин на пазаруване.
Втората вълна
Към средата на миналото десетилетие дойде времето и на така наречената втора вълна в развитието на модерната търговия. И тя, както първата, беше маркирана от германския бизнес модел. В България се появиха първите форми на така наречения дискаунтър – вериги, в които се продават предимно собствени марки, за да се конкурират ценово с познатите вече на пазара.
Първи в тази ниша се настаниха магазините на Kaufland, които обаче се смятаха за "мек" вариант на дискаунтърите, тъй като делът на собствените марки не беше преобладаващ. След това се появиха още по-агресивните играчи като LIDL (част от групата на Kaufland) и Penny (в една група с BILLA), които напълниха рафтовете си основно със собствени марки и засилиха ценовата конкуренция в посока надолу. Днес мрежата изглежда така: Над 40 магазина на Kaufland, близо 50 на BILLA, над 60 – LIDL, близо 50 с марката Penny и още 14 на пионера – Metro.
Продажби за милиарди
Германските вериги днес правят в България обороти в милиардните величини. До миналата година лидерът в ритейл групата беше Metro, която в силните години преди кризата гонеше 1 млрд. лв. продажби на година. В края на 2011 г. четирите големи германски вериги, които са и най-големи в общата класация на модерната търговия, са направили 2.4 млрд. лв. продажби. За първи път Kaufland изпревари основния си конкурент и записа годината с продажби от над 820 млн. лв.
LIDL също успя да навакса времевата преднина, която всички останали конкуренти имаха. През миналата година компанията успя да стане четвърта на пазара и постигна оборот от близо 400 хил. лв. и ръст от над 200%. С бързи темпове на отваряне на нови магазини може да се очаква догодина ново изкачване в класацията на големите. Нищо чудно да задмине BILLA, като отнеме третото й място. През миналата година веригата с жълто лого имаше спад на оборота.
По нови правила
Германските магазини промениха коренно бизнес средата и начина на пазаруване в България. Те дойдоха със свои правила, модели и стоки, които като цяло имаха положително влияние. За клиента това означаваше по-голямо разнообразие, по-конкурентни цени и очакване, че ще се спазват стандартите за безопасност. От друга гледна точка, идването на веригите създаде и немалко конфликтни, дори и критични ситуации. Веригите бяха причината да затворят десетки и стотици малки магазини и бакалии, част от местния бизнес, които нямат силата и инструментите да се борят с гигантите. През последните две-три години тече напрежение и в отношенията между веригите и доставчиците. При голямата конкуренция и в търсене на най-ниската цена търговците използват често прекалено агресивни методи за сваляне на маржовете. Има вече примери на фирми, на доставчици, които с годините са станали прекалено зависими от веригите, а тенденцията всяка година да се предоговарят нови (по-ниски) цени ги вкарва във фалит. В опит да се регулират тези отношения в момента се прокарва нов закон, който обаче е спорен по много параграфи.
Промяната през последните години обаче не протече едностранно. Самите вериги също неведнъж се наложи да преустроят модела или начина си на работа, за да станат адекватни на специфичната бизнес среда в България. Един пример за това е тенденцията за смаляване на магазините. През първите години се отваряха само огромни хипермаркети, които след това се оказаха неефективни. Сега всички се насочиха към по-малките формати, като дори и гигантът Metro смали рафтовете си. Имаше и други, които влязоха и скоро след това или излязоха (продадоха), или продължават да трупат вече години наред загуби. Като неуспешни примери могат да се посочат веригите Plus или HIT. Първата се продаде, а втората е на сериозна загуба.
Разходка из улиците на София отваря вратите към много германски марки. Това с голяма степен на сигурност ще е така и през следващите години, тъй като стратегията на търговците от Дюселдорф или Некарзулм (близо до Щутгарт, където е централата на LIDL и Kaufland) е да растат непрекъснато. Обратното - разходка из германските улици няма да отведе минувача до български магазин. През всичките тези години нито една българска хранителна верига не успя да развие модела си в страните наоколо. Но то, май, и с другите сектори е така.
.