Димитър Зоров: Пазарът на млечни продукти е паднал с една трета за година и половина
"Отсрочката за фермите е бавна и мъчителна смърт", казва председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България
Фотограф: Анелия Николова
- Такъв какъвто си беше и преди 2-3 месеца, няма нарастване, няма и отлив. Повечето от хората искат да влязат в магазина и за един лев да вземат едно кисело мляко и един хляб. А то няма как. Няма как хем да е високо качеството, хем да е евтино. Обедняването на населението оказва влияние върху това какво потребява българинът.
Кога беше последното поскъпване на млечните продукти?
- От една година няма поскъпване на млечните продукти - те са по-стабилни от златото в момента. Това е факт, въпреки че основните суровини поскъпват – горива, ток, суровото мляко. Но това непоскъпване на млечните продукти не е защото преработвателят има запас в цената, а защото осъзнава невъзможността за продажби при по-високи цени заради свитото потребление и е наясно, че вдигането на цените ще доведе до нов отлив от покупки.
С колко е спаднал пазарът на млечни продукти за последните две кризисни години?
- Пазарът е паднал като количества с около 30-35% може би за година, година и половина - спрямо средата на 2009 г. Да, една трета е много. Но това е реалността. Има и преориентиране на клиенти към по-ниски ценови сегменти. Не е сериозно да се говори, че потребителят не знае какво сирене си купува за 4 лв. на килограм. Той го осъзнава и знае какво купува. Така че не може да се приписва това като вина на преработвателя, защото изборът е голям – има продукти по БДС, те са маркирани, продуктите с растителни мазнини са отделени. Така че преработвателят е свършил своята част от задачата и си носи отговорността за информацията. Другото е решение на потребителя.
Какво се случва със суровото мляко?
- Качественото сурово мляко, отговарящо на европейските хигиенни изисквания, леко се увеличава като количество. Това е тенденция от една година и е благодарение на по-големите ферми, които със своята модернизация се разраснаха. Но то не може да компенсира изчезващото мляко от неотговарящите на изискванията ферми. Като цяло, когато правим баланс на суровото мляко за България, изводът е, че то е по-малко в сравнение с предходната година като общо количество – сбор от отговарящо и неотговарящо на изискванията. А отговарящото е по-голямо като относителен дял.
Как оценявате решението на Брюксел да даде нова отсрочка на фермите, които не са отговорили на европейските изисквания?
- Това е бавна и мъчителна смърт. Фермите имаха доста години като гратисен период, така че който е имал намарение да се модернизира, го е направил. До преди две години беше по-лесно намирането на ресурси, на кредити. Сега в тази тежка финансово-икономическа ситуация в Европа това става все по-трудно. Някой, който не е направил това, ще му бъде трудно да го направи сега – единици ще са тези, които ще се възползват от новия преходен период. Потенциалът е във фермите, които са достигнали някакво ниво и искат да се развиват, защото при тях е по-лесно и кредитирането. Но държавата в лицето на земеделското министерство трябва да коригира своята политика. Очаква се за евросубсидии да могат да канидатстват и ферми, които са постигнали стандартите, поне така беше обявено официално, но в момента няма такава зелена линия. Това е едниственият изход предприятията да имат повече суровина. Защото в момента реално преработените количества сурово мляко са в пъти по-малко от капацитета на фирмите, което ги прави по-малко ефективни.
Какви са прогнозите ви за пазара на млечни продукти в България?
- Желанието и пожеланието ми за пазара са, ако не расте, поне да не намалява повече консумацията на млечни провукти и да не става това преориентиране от средния и високия ценови клас (където са качествените продукти) към ниския, защото това обрича преработвателите.
.