Държавата обеща законова регулация на отношенията производители – вериги до края на годината
Законовите промени, с които ще бъдат уредени отношенията между производителите и големите търговски вериги, ще бъдат факт преди края на годината. Това обяви в края на миналата седмица зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов на кръгла маса, организирана от сп. "Регал".
Текстовете, за които се говори от началото на годината, ще бъдат финализирани в следващите седмици и предложени за дискусия от министерството, каза Ангелов. За законова регулация настояват доставчиците, обединени в Сдружение за честна търговия.
От 2 години производителите се оплакват, че големите вериги ги принуждават да правят все по-големи отстъпки, като по този начин прехвърлят оперативните си разходи върху производителите, събират им такси, за да продават стоката им, бавят разплащания и др.
В работната група по законопроекта обаче до момента не е постигнат консенсус по много от основните конфликтни точки между двете страни, стана ясно от думите на зам.-министъра. Засега е сигурно единствено че поправките ще въведат 30-дневен максимален срок за разплащане между страните, който е изискване и на европейската директива за отложените плащания. Идеята е той да важи и за плащанията на държавата към фирми, уточни Ангелов пред "Дневник".
Основна цел на проекта за регулация в сектора е да дефинира злоупотребата със "значителна пазарна сила", припомни зам.-министърът - възможността на някои фирми да налагат едностранно неизгодни правила на други, с които работят, поради привилегированото си положение на пазара.
В един от текстовете, обсъждани в работната група, например се казва, че едно предприятие притежава такава пазарна сила, когато оборотът му за последната финансова година е поне 5 млн. лв. и не по-малко от 10% от сключените от предприятието договори са с директни доставчици. По думите на Ангелов обаче не е удачно законът да определя такива прагове, защото той ще се отнася до всички икономически сектори, а оборотите в тях са различни.
Освен това такъв праг автоматично би засегнал всички членове на Сдружението за модерна търговия – обединение на големите търговски вериги като "Метро кеш ен кери", "Кауфланд", "Билла", "Практикер" и др., което има условие към кандидатите за членство за минимум 10 млн. лв. годишен оборот.
"Заради претенциите на веригите производителите непрекъснато намаляват рентабилността, поради което не можем да вдигаме заплатите на работниците и понякога се стига до съкращения, не можем и да инвестираме в разширяване на производството", заяви председателят на сдружението за честна търговия Евгени Иванов.
"В тази ситуация няма печеливш, защото нашите работници са техни клиенти с непрекъснато намаляваща покупателна способност", каза той. По думите на Иванов сдружението обединява около 1400 производители, които са осигурили общо 240 000 работни места.
"Ние не искаме тези такси самоцелно", каза в отговор генералният директор на "Метро" Емилиян Абаджиев, който е председател на сдружението на веригите. По думите му входящите такси за доставчиците отразяват разходите на търговците – за логистика, пренареждане на магазини и др.
"Не злоупотребяваме със срока за плащане и смятаме, че трябват индивидуални решения срещу нарушителите", каза Абаджиев. "Ние ще си покажем маржа, ако и производителите декларират себестойността си", заяви още шефът на "Метро", който даде пример с доставчик, който предлагал на веригата продукт на цена над 4 лв. при реална себестойност около 1.80 лв.
В другите страни
Във Великобритания от 1999 действа Професионален кодекс (Code of practice) на големите вериги с над 1 млрд. паунда годишен оборот. Кодексът ограничава анексирането към договорите с доставчиците, за да предотврати евентуални "неприятни изненади" във вид на таксуване, ограничава и плащанията за приоритетно позициониране на продукти в магазините (shelf charge). Освен това задължава търговците да разрешават споровете с доставчиците с арбитраж, вместо директно да ги елиминират от магазините си.
В Унгария и Полша със закон е забранено плащането за приоритетно позициониране, за да се защитят по-малките производители. В Полша е определен и 30-дневният срок за плащанията, след който, ако доставчикът не си е получил парите, може да начисли лихва за 30-те дни плюс наднормените.
Ирландия и Португалия също имат разпоредби в законите си за защита на конкуренцията, позволяващи антимонополните органи да санкционират, в случай че при водене на преговори страната с по-силни пазарни позиции налага неизгодни условия на по-слабата. Мярката обаче може да се задейства само ако доставчикът подаде жалба, което на практика не се случва заради притеснението, че договорът ще бъде развален от търговеца.
Чехия и Румъния имат специални закони за отношенията между доставчици и търговски вериги, забраняващи нелоялни практики.
.