Износът тегли икономиката, но без инвестициите тя няма да се върне към стабилен растеж
Компютърните игри вече са толкова напреднали, че границата с действителността може лесно да се размие. Има обаче една голяма разлика - в реалния живот не можеш да запазиш докъде си стигнал и ако нещата се развият на зле, да опиташ да минеш нивото по друг начин.
Хората, които най-много съжаляват за това, сигурно са икономистите. Щеше да е хубаво да могат да ударят Save на върха и да пробват различен сценарий за справяне с поредната криза... Представете си например как българската икономика след дълги години растеж трябваше да рестартира играта. През 2010 г. тя мина няколко нива и излезе на малък плюс. Данните от представянето й през първите три месеца на тази година показват 2.5% ръст на годишна база. С две думи, играта се развива добре, но единственото оръжие засега е износът. През първото тримесечие на годината той се увеличава с 55.6% на годишна база.
За да мине напред в по-сложните нива на висок растеж, тя ще трябва да намери по-мощен арсенал от кредит и инвестиции. Засега данните не се обнадеждаващи. Те показват отлив на чуждестранни капитали за първото тримесечие. Въоръжена само с износа, икономиката трудно ще се справи с всички възможни препятствия - от евентуален фалит на Гърция до предизборно продънване на бюджета.
Така че за всички в играта новините са две. Добрата е, че икономиката отлепва. Ако сте износител - вече усещате това. Лошата – че в останалите сектори ви очаква дълг престой на нивото за начинаещи.
Вашето единствено оръжие е износът
Повечето анализатори вече ревизираха прогнозите си за ръста на икономиката през тази година и те гравитират около 3% от БВП. Подобни са и очакванията на експертите от Международния валутен фонд, чиято мисия в България приключи в края на седмицата. Най-големият оптимист продължава да е правителството, което залага на 3.6% растеж. Въпреки това усещането за криза сред хората продължава да е осезаемо.
Причината за това е, че засега единственият реален двигател на икономиката е износът на стоки и услуги – през първите три месеца на годината той нараства с 22% спрямо година по-рано. Останалите два, които я движеха преди кризата – инвестиции и вътрешно потребление, продължават да спадат. Прогнозите на повечето икономисти са те да започнат да се подобряват през втората половина на годината. Но с бавни и колебливи стъпки. А дотогава оживлението ще се усеща предимно от заетите и предприемачите в експортни индустрии.
"Износът постоянно расте от 2009 г. Но явно не е достатъчно, за да имаме висок икономически растеж. Нужен е и външен ресурс – или по линия на преки чуждестранни инвестиции, или на заемен ресурс", казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Засега такъв липсва. Банките продължават да са предпазливи, тъй като все още отписват лоши заеми. А и условията на външните капиталови пазари са затегнати. "Всички знаем, че няма да видим темпове на кредитиране отпреди кризата. Но от 2010 г. вече стана ясно, че спадът в кредитния портфейл е преодолян, т.е. банките започнаха да търсят нови източници за приходи, защото влошаващите се кредитни портфейли изискват гориво за влошаващите се кредитни провизии", твърди Асен Ягодин, председател на борда на Българската банка за развитие.
На теория компаниите, които изнасят, в момента би трябвало скоро да запълнят производствения си капацитет и да реинвестират печалбите си в нови мощности. Въпросът е дали това ще се случи. И доколко това ще даде нов тласък на икономиката в посока нагоре.
"Не е задължително експортът в едни сектори да прелива под формата на инвестиции в други", е мнението на Лъчезар Богданов от Industry Watch. Според него българската икономика е бедна на капитал и няма как да расте бързо, ако разчита само на собствени сили. "Има огромен ръст на вътрешните спестявания, но това не са дълги пари. Не са ресурс, който ще бъде вложен в инвестиционни проекти. За да има инвестиции, е нужен поток отвън", допълва икономистът.
За първите три месеца на годината обаче чуждите инвеститори са изтеглили 5.1 млн. евро от България. Отрицателният резултат се дължи предимно на връщане на заеми, предоставен от чужди компании на местните им подразделения. Подобни бяха данните и за същия период на миналата година, но впоследствие те бяха ревизирани нагоре. Но дори и този традиционен ефект едва ли ще подобри първоначалната картина чувствително.
Намерете инвестициите, за да минете на горно ниво
"В момента домакинствата се въздържат от големи покупки, защото пазарът на труда е нестабилен. Причина за това са високата безработица и страхът, че съкращенията може да продължат", обяснява Георги Ангелов от "Отворено общество". Очакванията на повечето анализатори обаче са спадът при заетите да спре едва през втората половина на годината, а безработицата да се задържи на нива от около 9% средно за годината. Логично предвид факта, че пазарът на труда следва с около половин година закъснение тенденциите в икономиката.
Вливането на свеж капитал би ускорило този процес. То означава повече нови работни места, нарастване на доходите, а оттам – и на вътрешното потребление. Крайният ефект е по-бързо възстановяване от кризата. Затова големият въпрос е кога чуждите инвеститори ще започнат отново да гледат с интерес към България.
Според икономистите на Уникредит Булбанк пълно възстановяване на бруто капиталообразуването може да се очаква към края на 2017 г. или началото на 2018 г. "През периода на бум преките чужди инвестиции бяха около 20% от БВП средногодишно, в периода след края на кризата очакваме те да се стабилизират на нива от около 4 до 6% от БВП, и то при условие че темповете, с които продължава да се подобрява бизнес средата, се ускорят", обясни главният икономист на банката Кристофор Павлов по време на конференцията BalREx.
Според Лъчезар Богданов първото условие притокът на чужди капитали към България да се увеличи е макроикономическата стабилност. "Нека да ни вдигнат рейтинга, да излезем от процедурата по свръхдефицит, да влезем в чакалнята на еврозоната. След това вече ще трябва да се конкурираме с още няколко страни в Югоизточна Европа и тук от значение са местните условия за правене на бизнес", допълва той.
Богданов дава нагледен пример: "Ако изборът ти за нов завод е между Пазарджик и Кюстендил и на едното място проектът ти ще бъде задвижен за година и разходите ти ще са 10 хил. лв., а на другото срокът и сумата са наполовина – ще отидеш там, където ти е по-евтино и бързо."
Друг потенциален източник на свежи пари са еврофондовете. Засега обаче усвояването им е на критично ниски нива. "Ако усвояваме всичко, на година в икономиката ще влизат около 5-6% от БВП. Дори и да успеем да напишем и защитим проекти за половината от предвидената за България сума – ето ти 3% ръст на икономиката само от еврофондовете", изчислява Десислава Николова.
В цялата тази игра за добро или лошо основна роля има и правителството. Докато липсва вълшебният бутон, с който може да повтори нивото, то трябва да е доста внимателно с политиките си. Защото всяко рестартиране се измерва в пропуснати шансове да се привлекат инвеститори и отлив на капитали. А това струва скъпо.
*Оригинално заглавие: Try again? - Ще опитате ли пак? - бутон, който често се появява в края на компютърните игри.
.