"Отворено общество": Всеки втори се чувства смазан от кризата
Всеки втори се чувства засегнат от кризата, за мнозинството българи икономическата ситуация в страната е лоша, а според над половината положението е "непоносимо" и се е влошило в последните 12 месеца. Все пак има постепенно нарастване на позитивните очаквания. Това са част от изводите от националното представително проучване на институт "Отворено общество", проведено сред 1200 души в края на януари. Преди три месеца същото проучване показа сходни тенденции.
Според данните от януари хората, които са най-засегнати от кризата, са на възраст между 30 и 60 години, а най-малко я усещат пенсионерите. Тези, които описват положението като непоносимо, са предимно над 45 години, с ниско образование, малки доходи, от етнически малцинства и симпатизанти на опозиционни партии, обясни Георги Стойчев, директор на институт "Отворено общество".
Около 90% от електората на ДПС са в това положение. В същото време нараства делът на тези, които смятат, че има подобрение на икономическата ситуация - от 6 на 13%. Все пак хората, които не вярват, че ще има промяна, са мнозинство. Най-оптимистично настроени са поддръжниците на ГЕРБ и "Атака", а най-големи песимисти - на БСП и ДПС.
Кризата влияе най-силно върху трудовия пазар под формата на загуба на доходи и работни места. Другият й е ефект е по-трудното изплащане на кредитите. Според Георги Стойчев положението със заемите вече не е толкова страшно, колкото с безработицата.
Обществото категорично смята, че са необходими специални мерки от страна на държавата за противодействие на кризата, но остава разделено в отношението си към конкретните антикризисни мерки на правителството, установи "Отворено общество". Едва 20% от анкетираните вярват, че ГЕРБ могат да осъществят мерките срещу кризата, докато за мнозинството това може да стане само с помощта на друга политическа сила.
За пръв път са зададени въпроси за здравната и за пенсионната реформа. Почти половината от анкетираните предпочитат да се пенсионират по-късно, но с по-голяма пенсия. Това обаче са основно по-възрастни хора, които вече нямат шанс да работят по-дълго, обясниха от института. Всеки десети смята, че няма нужда да има задължително здравно осигуряване, като програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев определи това като "рисков сегмент".
Това са хора, които са крайно бедни, като позицията им по принцип е трудно обяснима, но най-вероятно се дължи на това, че никога не са плащали здравни осигуровки, каза Захариев. Все пак мнозинството от хората искат наблизо да има болница, дори да не отговаря на всички стандарти.
Българите продължават да вярват във финансова-кредитната система, като тя се възприема като "остров на стабилност", заяви Георги Стойчев. По думите му високо остава доверието към валутния борд. Обществото подкрепя като цяло идеята за въвеждане на по-строги фискални правила. "Има високо доверие към стабилността налева. Дори това, което наблюдаваме, е, че мнозинството от българите не желаят смяна на лева с еврото", коментира Стойчев.
Пет от седемте най-бедни икономически райони в ЕС са у нас
Най-бедните хора в ЕС живеят в Северозападна България, показват данните на "Евростат", публикувани в края на миналата седмица. От Брюксел са сравнявали БВП, който се пада на човек от населението през 2008 г., по региони. Стойностите са изчислени чрез стандарта на покупателната способност, според която всички цени се приравняват, така че с определено количество пари да се купува единица продукт във всяка държава. Областите Видин, Враца и Монтана запазват последното си място от 2007 г. Според изследването пет от седемте най-бедни икономически района в ЕС са български.
Те произвеждат между 28 и 37% от средния за Евросъюза БВП на човек от населението. На второ и пето място в негативната класация са два района в Румъния. Работна група към регионалното министерство прави план за икономическо развитие на Видин, Враца и Монтана. Идеята е да се види каква част от парите по европрограми могат бързо да бъдат насочени към най-бедния български регион. Обмислят се и допълнителни облекчения за инвеститорите. Най-богатите хора в ЕС живеят в централната част на Лондон. Те произвеждат 343% от средния БВП в ЕС. На второ място е Люксембург, следват Брюксел, Грьонинген в Холандия, Хамбург и Прага.
.