Храните и напитките в България поскъпваха въпреки кризата
Фотограф: Екип на Регал
Хранителни категории
Въпреки сериозния спад от втората половина някои от хранителните групи като цяло са имали по-добра 2009 г. в количества продажби от предходната 2008 г. Такива са: млечните продукти и заместители +1.1% (прясно, кисело мляко, млечни десерти, сирене и маргарин), консервираните храни +2.4% (пастети, рибни консерви, месни консерви, консервирани ястия и зърнени закуски), както и снаксовете +2.0% (картофен и царевичен чипс, кексчета, солети, пакетирани ядки, солени бисквити и крекери, хлебен чипс и пуканки).
" Снаксове
Впечатление прави поведението на продажбите на снаксовете, което е противоположно на това на останалите хранителни групи. За разлика от тях прирастът на продажбите им спрямо 2008 г. започва още от самото начало на 2009 г. и продължава до края й, като е бил най-висок през февруари-март и юни-юли. Логика зад тези продажби, разбира се, има – в условия на намаляване на доходите на част от населението, по-евтините и бързи за консумиране продукти, макар и с по-ниско качество, като снаксовете, солетите, чипса и консервите, често са предпочитани. Освен това хората предпочитат да се забавляват вкъщи, където примерно да гледат телевизия и филми с пуканки, ядки и пр. Този факт се потвърждава и от намаляващото значение като цяло за продажбите на хранителни продукти на хорека каналите: барове, ресторанти, кафенета, бюфети, сладкарници, както и магазините от типа алкохол/кънвиниент.
Причина за добрите показатели на групата в най-голяма степен са ядките и хлебните чипсове (кубети, брускети и т. н.). Тези две категории имат ръст през цялата 2009 г. и най-голям през октомври и ноември. Периодът е започнал с ръст за солетите, чипса и пуканките, но съвсем не завършва така. През октомври-ноември чипсът има спад спрямо същия период на 2008 г. от 30.5%, пуканките – от 5.3%, а солетите – от 2%. С негативен ръст през цялата година са кексчетата и солените бисквити. Най-слаб за кексчетата е бил периодът около Нова година (–7%) в сравнение с 2008 г., а за солените бисквити – август–септември (–24.3%). Промяната на средните ценови равнища за групата на закуските следва тенденцията на промяната на общия индекс на потребителските цени, но остава на по-високи положителни нива от него. Средните цени за 2009 г. за този тип стоки са нараствали през цялата година и са се повишили общо със 7.8%. Ясно изразено е покачването на цените на чипса и солените бисквити, като средната цена на килограм чипс стига до 16.72 лв. през ноември 2009 г. (+5.2% за 2009 спрямо 2008 г.), а при бисквитите през септември средната цена на килограм е вече 8.03 лв. (+13.6 за 2009 спрямо 2008 г.). И при двете категории този ръст в цените е съпроводен със сериозен спад на общите реализирани количества, продължил до края на периода. Други категории с ръст на цените от тази група са кексчетата (+5.8%) и хлебните чипсове (+12.8%).
В същото време пазарът на ядки и пуканки регистрира постепенно намаляване на средните цени на тези стоки, започнало от януари 2009 г. Въпреки това ядките са се продавали средно с 5.3% по-скъпо през 2009 г. и само пуканките реално са понижили цените си спрямо 2008 г. с 1.1% до 6.10 лв. за килограм.
" Консервирани храни
Групата на консервираните храни също се отличава с повишаване на цените. Стойностите на промяната им са по-високи от тези на индекса на потребителските цени, като за цялата 2009 г. поскъпването е около 10%. Средните цени на всички категории от тази група са се покачвали, макар и да имали различно пазарно поведение. Зърнените закуски, готови за консумация, и такива, изискващи допълнителна подготовка, са с ръст в продадените количества от съответно +21.4% и +24.6%. За първите ръстът в сравнение с 2008 г. е най-голям през зимните месеци, докато за вторите – в късната есен (октомври-ноември) 2009 г.
Годината започва добре за месните консерви и пастета. Продажбите на консерви от месо са с прираст от +15.7% през януари и +9.1% през февруари-март. Пастетът е нараснал с 6.5% през януари и с 1.2% през февруари-март в сравнение със същите месеци на 2008 г. След май обаче и при двете категории започва сериозно покачване на средната цена, което е съпътствано с рязко намаляване на продадените количества. Продажбите в количество за месните консерви достигат най-ниски нива през август-септември -26.6%, а за пастетите през октомври-ноември -20.4%. Покачване на цените води до годишна инфлация от +15.8% за категорията консервирано месо и +15.6% при пастетите.
Обратната връзка между ръст на цените и спад в продадените количества се вижда и при консервираните ястия и рибните консерви. Разликата с предходните две категори е, че при консервираните ястия процесът е започнал още от ноември 2008 г., като през 2009 г. е достигнал спад от -34.5% в продажбите. Пастетът не се различава много и обемите на категорията са намалели с -10% през 2009 спрямо 2008 г.
Последният вид продукти от консервираните, който е включен в хранителния индекс на "Нилсен" – рибните консерви, също поскъпват през 2009 г. Това отново е съпроводено от спад в продажбите с едно изключение – април/май 2009 г., когато този тип консерви бележат ръст от +16% в продадени количества спрямо същия период на предходната година.
" Млечни продукти
Отделните категории млечни продукти като цяло са задържали почти същите нива на продажби, както през 2008 г., като по-силни са били месеците в началото и средата на годината. Най-успешна 2009 г. е била за млечните десерти и маслото, които имат положителен ръст в сравнение с 2008 г. през всички месеци.
Ръстът при маслото в продадени количества е най-значителен през януари 2009 (+19.8%) и през август–септември (+18.2%). Маслото остава с ясно изразена сезонност на продажбите (с пикове в зимните месеци). То е една от категориите, при които средното ценово равнище постепенно се е покачило през 2009 г. с 3% и това не е повлияло негативно на продажбите. Точно това обаче се е случило с маргарина, който за удобство на анализа е включен в тази група, макар да е на растителна основа. Маргарините регистрират спад спрямо 2008 г. през всички периоди на 2009 г., който варира между 4% и 8%, но средните им цени са се повишили с 15.8%. Покачването на цените е започнало от февруари 2009 г. и е било съпроводено от сезонно понижение на реализираните продажби, но на нива по-ниски от тези през предходните години.
При млечните десерти се отличава периодът януари–март, когато продадените тонажи са с над 50% повече в сравнение с тези от една година по-рано. Това е и единствената катогория от групата на млечните, която за 2009 г. има средно понижение на цените от 1.4%. То е съпроводено с около 30% прираст в продадените количества.
За прясното и киселото мляко 2009 г. започва по-добре, отколкото свършва. И докато прясното мляко има ръст на продажбите за първите седем месеца с най-високи стойности от +20% за коледно-новогодишния период до +5.6% през юни/юли, то продажбите на кисело спрямо 2008 г. са били позитивни само в началото на 2009 г. След това започва спад от 1.25% през февруари, който постепенно стига до –5.2% през ноември. Цените на млякото (прясно и кисело) почти не се променят през годината или, по-точно казано, леко нарастват с +1.9% за прясното и +2.3% за киселото. При тази група стоки промяната на цените близко следва тенденцията на индекса на потребителските цени и средно за 2009 г. е около +3%.
" Алкохол
В противоречие с мнението, че при криза се набляга на твърдия алкохол, 2009 г. е била най-лоша именно за продажбите на концентрати – спад от 9.9% в количества. Разбира се, причините може частично да се крият и в увеличеното домашно производство и разпространение на нелегален алкохол. През всички месеци на 2009 обаче с изключение на април-май спадът е двуцифрено число – между 11% и 13%. Този спад в продадени количества спрямо 2008 г. се дължи в най-голяма степен на: българския коняк/бренди – 21.6%, ракията – 21%, водката – 16.5%, мастиката – 15.9%, българското уиски – 14.4%, българският джин – 10.1%, и бирата – 9.4%.
Българският коняк/бренди през 2009 г. е бил средно с 13.6% по-скъп и през всички периоди на годината без октомври/ноември има сериозен спад в продажбите спрямо 2008 г. Двата пикови момента са –38.5% през юни–юли и +4.4% ръст през октомври–ноември. След достигането на най-високите ценови равнища за последните две години през февруари–март 2009 цените на произведените в България коняк/бренди започват да се понижават.
Ракията показва стабилна тенденция на намаляващи продажби от средата на 2008 г., когато е започнало покачване на средните й цени. Проследен по месеци, негативният ръст е както следва: –19.1% февруари–март, –24% април–май, –25% юни–юли и –20% август, септември, октомври и ноември. Цените са достигнали своя връх през декември 2008 – януари 2009 г., след което са останали без промяна, и в резултат средното им покачване за 2009 г. е с +8.2%.
Подобна е и картината при водката, при която нарастването на средните цени е приключило декември 2008 – януари 2009 г. и след това нивата са останали непроменени. Резултатът е +5.2% инфлация за категорията спрямо 2008 г. Продажбите обаче стабилно са вървели надолу, като негативният ръст е варирал от -11% до -20% през различните периоди.
Поведението на пазара на бира се доближава до това на ракията и водката: постепенно увеличаване на цените от януари–февруари 2009 г., след което запазване на нивата и +8.2% средно поскъпване спрямо 2008 г. И тук относителната стабилност на цените през цялата година не помага за постигане на ръст и равносметката за бирата е с около 12% по-ниски продажби през пиковите месеци от юни до септември.
Има обаче и алкохоли, за които 2009 г. е била по-успешна или поне са запазили почти същите продажби, както през 2008 г. Такива са вносните брендита/коняци +2.6%, вносната мастика +12%, вносният джин +5.1% и вносното уиски с почти същите нива на реализирани количества +0.6%. Първата половина на годината започва по-добре за повечето категории, като бренди/конякът даже има прираст от +19.6% през февруари-март 2009 г. При тази категория спадът в продажбите е съпроводен и от намаляване на цените, които за цялата 2009 г. са спаднали с 21.6%.
Вносната мастика е все още малка категория, добре подкрепена от масирана реклама. Тя се отличава с едновременно увеличаващи се цени и продажби в количества. Това се дължи на продължаващата до края на 2009 г. тенденция на навлизане на нови за нашия пазар и средно със 7.6% по-скъпи продукти.
Вносното уиски и джин са запазили сравнително същите нива на продажби през 2009 г. като тези от година по-рано. Вносното уиски обаче започва годината силно, с ръст около новогодишните празници от 27%, последван от силни февруари–март (+6.3% спрямо същия период на 2008 г.), за да завърши с –11% през октомври-ноември. Цените за категорията са сравнително стабилни, с нива по-ниски през април–май и август–септември. В резултат има леки дефлационни процеси, водещи до спад от –1.6% на цените в сравнение с 2008 г. Вносният джин от своя страна има по-слаб старт на годината и негативен ръст от –2% през януари, –6.4% през февруари-март, последван обаче от прираст от цели +23.4% през април–май и +11% през август–септември. Летният сезон, през който продажбите по принцип са по-силни, започва с понижение на цените, но след август те нарастват и ръстът, продължил до края на годината, довежда до общо +5.1% повишение в цените на категорията вносен джин.
Общо взето, средната промяна на цените на алкохолните напитки е била по-ниска от тази на индекса на потребителските цени през по-голямата част от годината – от април до септември. След това обаче средните цени рязко са се покачили и през октомври–ноември инфлацията общо за алкохолната група е била +2.3%, а за цялата 2009 г. е +1.5%.
" Безалкохолните напитки
Безалкохолните напитки (сокове, студен чай, кафе и енергийни напитки) също започват добре годината, но после икономическата нестабилност се отразява негативно. Инерцията на ръста от 2008 г. продължава и в началото на 2009 г., когато за месеците от декември 2008 г. до януари 2009 г., февруари–март и април–май 2009 г. продажбите на групата са били съответно с от 6.5%, 1.3% и 0.1% повече от същите периоди преди година. След юни обаче (точно по време на сезона) продажбите на повечето категории в групата не са така високи, както предишното лято. Ръстът става негативен, като постепенно достига –10.3% през ноември. Резултатът в крайна сметка е –3.2% по-малко продадени количества безалкохолни напитки през 2009 г., но на средно с 2.4% по-високи цени от 2008 г.
От отделните категории, включени към тази група, както и предната година се откроява студеният чай. Категорията остава единствена с положителен прираст през всички периоди на 2009 г.: от забележителните +64% през декември 2008 – януари 2009 до +11.4% през октомври–ноември. Средният ръст на продадените количества студен чай е +18%, а в същото време се наблюдава лек спад на средните цени от 1%.
Друга категория с успешна 2009 г. в продажби в количества е кафето с общ прираст за годината от +1.7%. Годината е започнала силно за кафето с ръст от над 10% през януари, продължил и през февруари-март +6.8%, но април-май, август-септември и октомври-ноември са били по-слаби от преди година и ръстът е отрицателен – съответно -0.5%, -3.3% и -3%. Средните цени за категорията са растели до януари 2009 г., след което е започнала тенденция на постоянно и леко понижаване. Въпреки това до края на периода цените са останали на нива, по-високи от тези през 2008 г., и затова инфлацията за категорията е общо +3.6%. Към същото поведение на цените са се придържали и енергийните напитки, които в крайна сметка са останали на почти същите цени като през 2008 г. (+0.8% ръст). За разлика от кафето обаче след януари енергийните напитки са имали постепенно увеличаващ се негативен ръст на продажбите в количества, за да достигнат съкрушителните –21% и –20% съответно през август–септември и октомври–ноември 2009 г. В резултат през 2009 г. пазарът на категорията се е свил общо с 10%.
При последната категория от тази група – соковете, се наблюдава класическа обратна зависимост между ръста в цените и продадени количества. От февруари-март, посоките на развитие на тези два показателя са точно противоположни: средните цени вървят плавно нагоре, средните продадени количества – плавно надолу. В крайна сметка резултатът за 2009 г. е с 6% по-малко продадени количества сокове на 2% по-високи цени.
" Шоколадовите и
захарните изделия
Шоколадовите и захарните изделия успяват да запазят продажбите си в количества през 2009 на нивата през 2008 г. Все пак има лек спад от около –2%. Малкият процент на понижение се дължи предимно на месеците в края на годината – периодът, при които се наблюдава спад от –4.5% за август–септември и –4.6% за октомври-ноември спрямо същите месеци на предходната година. 2009 г. започва с ръст от +3.2% за декември 2008 – януари 2009. От февруари до юни количествата на продажби стагнират на нивата на 2008 г.
Ценовите равнища в категорията обаче имат ръст за всеки период спрямо 2008 г. При това той е със стойности, по-високи от тези на промяната на индекса на потребителските цени, което средно за годината води до около 6% инфлация.
Почти няма продуктова категория от тази група, при която да не е имало повишение на средните цени. Най-високо е увеличението им при шоколадовите блокчета +11%, като тези по-високи равнища са достигнати още към края на 2008 г. и са останали такива през цялата 2009 г. В същото време продажбите са продължили да падат през всички месеци на 2009 г. и са били средно с –14% по-малки от тези през 2008 г.
Втората категория с най-голям ценови ръст на килограм са дъвките (+10.8%). За периода декември 2008 г. – май 2009 г. дъвките са имали прираст от +4% през първите два месеца, след което са останали на нивата от 2008 г. В края на годината консумацията им е намаляла с близо 6% спрямо предходната година.
Течните шоколади също са с ценови ръст над 10%. Покачването на цените при тези продукти продължава без колебания вече две години, като през 2009 г. е било +10.7%. Нивата на продажби обаче падат след януари и през ноември средно са с –7.6% по-ниски от тези през 2008 г. Най-голям спад за продажбите на течни шоколади има от април до септември – от 9% до 11.4% в сравнение със същите месеци година по-рано.
Сравнително висок ръст в цените за килограм, особено за период на криза, показват: шоколадовите бонбони +7.2%, сладките бисквити +6.8%, шоколадовите вафли +6.7%, кроасаните +5.9% и мюсли блокчетата +5.8%. След пика на сезонните продажби на шоколадови бонбони (декември 2008 – януари 2009) цените плавно са се спуснали надолу, но са спрели на нива, по-високи от тези през 2008 г. В същото време спадът в продадените количества е по-рязък и от 2.1% през февруари–март достига до 14.5% за октомври–ноември. Средно за годината спадът в продажбите на шоколадови бонбони е 4.6%.
Сладките бисквити са една от най-стабилно продаваните категории през 2009 г. Продажбите като цяло остават същите като през 2008 г., със съвсем малки колебания. Общото им средно понижение през 2009 г. е само от –1.5%.
Шоколадовите вафли се отличават с това, че имат по-добър завършек, отколкото начало на годината. Значителният спад на количествата продажби при тях започва от май 2008 г. и продължава до края на 2009 г., за да достигне средно -7.6%.
За пазара на кроасани 2009 г. определено е била неблагоприятна. Значителното покачване на средните цени на килограм приключва още през септември 2008 г. Точно тогава обаче започва спад в продадените количества, който продължава до края на 2009 г. и достига -11.1%. За общия спад на категорията най-голямо влияние са оказали периодите август-септември (спад от -13.7%) и октомври-ноември (-16.7%).
Зърнените блокчета са една от малкото категории от групата на захарните изделия, които са продължили да растат и през 2009 г. Ръстът е от близо 4% в продадените количества. Първата половина на годината е била запомняща се за тази категория с последователно намаляващ ръст: от +16.8% декември 2008 – януари 2009 г., +14.3% февруари-март до +6.1% през април–май в сравнение със същите периоди на 2008 г. Важно е да се отбележи, че при търговията със зърнени блокчета постоянно повишаващите се цени не са имали пряка връзка или негативно влияние върху обема на продажбите.
Шоколадите са последната от по-важните продуктови категории в този индекс, чието поведение заслужава по-специално внимание. При тях покачването на цените и ръстът в продажбите приключват по едно и също време – през февруари 2009 г. Поради сезонността на търговията с тези стоки от средата на март продажбите започват да намаляват и за жалост слизат на нива, по-ниски от тези през 2008 г. Средно за годината инфлацията за категорията е +3.5%, а спадът на продажбите е 2.9%.
* Анализатор в "Нилсен България"
.