Икономика и демография
Ако българската икономика продължи да поддържа високи темпове на растеж, спадът на населението ще бъде овладян
Фотограф: Надежда Чипева
Демографски апокалипсис?
Неотдавна сп. Economist публикува на сайта си интересна графика за очаквания ръст/спад на населението в страните от ЕС. Ако се съди по нея, най-голям спад на населението се очаква в най-бедните страни (включително България и Румъния) и обратно – в богатите страни ще има ръст на населението. В общия случай по-високият доход на една страна води и до очаквания за по-висок ръст на населението.
Ако поддържа високи темпове на растеж на икономиката обаче, България няма да остане бедна завинаги. Тя постепенно ще стопява разликата в доходите и съответно ще се придвижи нагоре по кривата, т.е. спадът на населението ще бъде овладян и дори в някакъв момент то ще започне да се увеличава. Колкото по-дълго продължава икономическият растеж, толкова повече ще намаляват стимулите за емиграция и ще нарастват стимулите за раждане на деца. Като потвърждение вече от няколко години раждаемостта в България расте – половинвековната тенденция на спад на раждаемостта изглежда пречупена. По отношение на емиграцията добър пример е Ирландия. След радикалните икономически реформи през 80-те и 90-те години и повишаването на доходите постепенно емиграцията намалява, ирландци започват да се връщат обратно и самата страна започва да привлича мигранти.
Ефекти на демографията върху икономиката
Разбира се, има и обратното въздействие – от демографията към икономиката. По принцип се приема, че ако икономически неактивното население (пенсионери, деца, неработоспособни) е с по-голям дял от икономически активното, това обременява икономиката – тъй като неактивното население трябва да бъде поддържано от активното. В допълнение, ако населението намалява, това оказва натиск върху пазара на труда, намалявайки предлагането на работна сила.
Ситуацията обаче не е толкова проста. В България например през последните години има спад на населението, но още по-бързо спада броят на безработните (заради създаването на много нови работни места). За пет години броят на заетите в икономиката се е увеличил с половин милион души. При това процесът на намаляване на безработицата далеч не е завършил. Ако се достигнат нивата на заетост, поставени като цел в Лисабонската стратегия (70%), и дори по-високите нива, постигнати в някои страни (75-80%), заетостта в България може да се увеличи с допълнителни половин милион души. Тоест поне в средносрочен план проблемът с предлагането на труд в България е не толкова количествен, колкото качествен.
В този смисъл от демографски проблемът се превръща в образователно-квалификационен. И той не е проблем само за тези, които в момента не са заели мястото си на пазара на труда, но и за многото заети с ниска квалификация. Качеството на човешкия капитал е дори от по-голямо значение за икономиката от броя на хората в една страна. Ирландия например е с доста по-малко население от България, но произвежда брутен вътрешен продукт в размер на 200 млрд. евро годишно (България за сравнение произвежда едва 30 млрд.). Накратко, понижаването на качеството на образованието в България е голямата пречка пред икономическия растеж през следващите десетилетия. Много по-голяма, отколкото спадът на самото население.
Ефектите от емиграцията
Емиграцията често бива обвинявана, че "източва" потенциала на страната. От друга страна, тя съществува именно защото страната не осигурява на определени хора възможности за добра заетост. Отивайки в чужбина, те получават в пъти или дори десетки пъти по-висок доход и връщат голяма част от него обратно в страната – като спестявания, покупки на имущество, трансфери към роднини. Според БНБ през 2007 г. българи, работещи в чужбина, са получили нетен доход (след разходи) в размер на 1.3 млрд. евро. Отделно преводите от чужбина към България са още около 900 млн. евро.
Твърде многото преводи от чужбина също не са много позитивно явление. Те намаляват стимулите за труд в много семейства, както и стимулите за образование, квалификация и утвърждаване на пазара на труда. За радост засега България все още не е достигнала подобни нива на преводи от чужбина.
Освен това емиграцията невинаги е едностранен процес, в който хората си тръгват и никога не се връщат. Докато България е бедна страна, нетният поток ще бъде насочен извън нея. Но това постепенно се променя. Вече съвсем не сме в средата на 90-те години с голямата безработица и липсата на перспектива. От години работодателите ухажват добре образованите и квалифицирани служители с по-добри условия на труд и заплащане, а вече това се случва и с не толкова квалифицираните.
За 10 години средната заплата в България се увеличи тройно и достигна 500 лева. Ако тези темпове се запазят и дори ускорят, след едно десетилетие емиграцията вече ще е проблем от миналото. Повтарям, обаче ако се запазят или ускорят темповете на развитие. Това няма да се случи от само себе си – нужна е съответната реформаторска политика.
А имиграцията
В Европа има най-общо два подхода към имиграцията. Пазарният подход (прилаган от Ирландия например) се състои в това, че всяко работно място, за което няма желаещи ирландци, може да бъде заето от чужденец (който автоматично получава разрешение за работа). По този начин търсенето определя броя на имигрантите и те са точно толкова, колкото са необходими за икономиката.
Другият подход е административен – държавата определя квоти по сектори, години, предприятия или решава дискреционно всеки случай поотделно. Този подход е разпространен главно в страни с бавно развиваща се икономика и допълнително влошава темповете на развитието.
България в някаква степен се опита да възприеме първия подход. Той обаче беше съпроводен с толкова много ограничения и власт за бюрокрацията, че в крайна сметка се достигна до втория, рестриктивен път. Сега има опити отново да се намалят рестрикциите и би било добре те да са успешни. В крайна сметка една от съставките на ирландското икономическо чудо е именно лесният приток на мигранти, когато има нужда от работна сила.
Няколко препоръки
Основната цел на правителството би трябвало да остане бързото развитие на икономиката, от което следва и необходимостта да се подобри бизнес средата, да се намали данъчно-осигурителното бреме върху труда, да се подобрят институциите (администрация, съд, полиция), да се осигурят привлекателна инвестиционна среда и инфраструктура. Разбира се, в светлината на бушуващата финансова криза е изключително важно да се запази и макроикономическата, и финансовата стабилност. В допълнение, инвестициите в качеството на работната сила също трябва да са приоритетни, като първата задача е да бъдат подобрени средното и висшето образование чрез необходимите структурни реформи.
.