Субсидии за свинско месо ще получат избрани фермери
Безвъзмездната помощ от 20 лв. се дава на фермерите за всяко предадено животно, но само ако е обработено термично чрез парене, а не чрез дране. В страната действат само пет кланици, които обработват термично и те могат да поемат месечно максимум 17 хиляди прасета. Подобна система се прилага само в месокомбинатите в Разград, Шумен, Попово и Кърджали, където се предава продукцията на малък брой свинеферми. Традиционно за празниците се колят около 100 хиляди животни, но държавната помощ ще отиде избирателно за ограничена част от животновъдите, без да са ясни критериите за този подбор. От министерството на земеделието обясниха, че изискването било посочено в наредбата за окачествяване на кланичните трупове от свине по скалата (S) EUROP и се дава само за термично обработени животни, защото според еврокритериите по този начин "качеството на месото се запазва по-дълго". Въпреки че наредбата трябва да е съобразена с прилаганата в страната масова практика на клане, за да могат субсидиите да отидат при повече стопани, на практика документът ограничава това подпомагане, обясниха свиневъди.
В много от европейските държави не съществува изискване субсидиите да се отпускат за начина на обработката на месото вместо за качеството. Във Франция например се приемат и двата начина на клане. Чиновниците от агроведомството обаче не дадоха мотивиран отговор защо е въведено подобно изискване, още повече че преобладаващата част от кланиците в страната дерат животните и не използват техниката за парене. Свиневъдите се питат какъв е смисълът на подобно насърчаване на животновъдството, след като помощта зависи не от начина на отглеждане на животните и от качеството на месото, а от метода на клане.
Значителна пречка за получаването на субсидиите се оказва и изискването фермерите сами да купуват апаратите за окачествяване на месото, които струват 15 хиляди евро. Безвъзмездната помощ се отпуска само на животновъдите и кланиците, където става окачествяването, и нямат интерес да купуват подобни апарати. От агроминистерството посъветвали фермерите да се обединят и сами да се снабдят с устройствата, вместо да им препоръчват европейския модел, който е много по-икономичен. Във Франция например животновъдите ползват услугите на независимите организации за окачествяване на месото, които притежават подобен апарат и срещу минимална такса извършва проверката. В България тези замервания могат да се правят от десетките акредитирани органи за издаване на сертификати, които имат обучени хора да проверяват с подобни апарати, обясниха експерти. От министерството обясниха, че не се занимавали с търговски въпроси.
Чиновниците не дадоха мотивиран отговор и на въпроса защо замерванията на месото се извършват само с един вид апарати, които замерват дебелината на месото и сланината с ултразвук (Ultra fom). Те са неточни и допускат фалшификации при окачествяването, но въпреки това чиновниците са одобрили тези апарати вместо уредите "Хенеси" (Hennessy), където меренето става чрез забиване на шиш. При подготовката на наредбата през 2004 г. учени от института по животновъдство са препоръчали замерванията да стават с апарата Hennessy, но това становище увиснало във въздуха, без да бъде взето под внимание от авторите на наредбата. През тази година пробните замервания са направени с Ultra fom и са представени в Брюксел, който поради липса на опити с Hennessy одобрил само тази формула. От агроминистерството обясниха, че опитите изисквали допълнителни средства и тепърва ще търсят начини за одобрение и на втория вид апарати.
.