Защо България трудно ще си позволи по-нисък ДДС за храните*
Когато стана ясно, че Румъния ударно сваля ДДС ставката си за хранителни стоки и за още ред други продукти, мнозина производители погледнаха със завист към съседната държава. Защо, попитаха се те за пореден път, България не може да въведе диференцирана ставка. Това е въпрос, който периодично се появява на бял свят - още от началото на 90-те насам.
В България не се предвиждат промени по отношение на данъчната политика или поне не се подават такива сигнали. Единната ставка е лесна за администриране и най-неутрална към бизнеса, освен това в България тя не е от най-високите, заяви преди седмици финансовият министър Владислав Горанов.
От една страна, стабилността на данъчната система е плюс. От друга страна, когато мнозинството от другите страни - членки на ЕС, имат диференциран ДДС за стоки като храни, книги и лекарства, стои въпросът защо България да не може да си позволи подкрепа за стоки от първа необходимост.
Аргументите "за" накратко
По принцип стоките, за които най-често се прилага по-ниска от стандартната ДДС ставка, са хранителните продукти без алкохолните напитки, енергийно оборудване и доставки, лекарства, книги, вестници, учебници и пътнически транспорт. Това са и стоките, за които Европейската комисия разрешава по-ниски ставки, за да е сигурно, че долу-горе едни и същи продукти или услуги се ползват от сходни облекчения в различните страни членки, като така се избегнат системни търговски отклонения. ЕС позволява въвеждането на до 4 ставки за облагане с ДДС (включително основната и "заварената" ставка, която се регулира със специални дерогации) и повечето страни членки се възползват. В България има стандартна ДДС ставка от 20% и диференцирана 9% ставка за услугите по настаняване, предоставено в хотели и подобни заведения, а освобождаване от ДДС има при вътреобщностни доставки (т.е., ако се продава в друга страна членка, защото се облага там), износ на стоки извън ЕС и международен транспорт.
Накратко - според привържениците на диференцираните ДДС ставки въвеждането им за продукти от първа необходимост (храна, здравеопазване, образование) би ограничило влиянието на данъка върху по-бедните домакинства, като увеличи разполагаемия им доход и стимулирала потреблението им. Това би довело до повече търсене, съответно и предлагане, което ще увеличи работните места. Според Филип Харманджиев, земеделски производител и животновъд, "храната е основно човешко право и не бива да се облага, а начисляването на ДДС върху хранителните продукти ощетява бедните слоеве от населението".
По-ниските данъци биха могли да осветлят голяма част от сивата икономика и, разбира се, биха оставили повече средства в бизнеса.
По-ниски цени или по-високи печалби
Всъщност няма гаранции, че с намалението на ДДС ставката за някои продукти или услуги цените им ще намалеят пропорционално. По-възможно е търговците и производителите да увеличат печалбата си. Според икономиста Георги Ганев: "Ползата по-често отива за производителите, които увеличават печалбата си и не намаляват цените. Разпределението на това къде ще отиде данъкът зависи от сравнителната еластичност на търсенето и предлагането на определените стоки и не може да се предвиди къде точно ще иде тази печалба." На този въпрос Марияна Кукушева, председател на управителния съвет на браншовия съюз на хлебопекарите и сладкарите, отговаря, че "гаранцията, че ще се отрази върху крайните цени, е тази, че ДДС се плаща от потребителите и е нормално цените да отразят това намаляване".
Още на capital.bg
*Оригинално заглавие - Значи хотели може, а прасета не?
.