Euro Consultants: Сензорният анализ отговаря на пазарните очаквания при постмодернизма
Тази научна дисциплина се развива на етапа, в който потребителите започват да оценяват качеството, макар да е на цена над средната за пазара, казват мениджърите на групата
Какво представлява сензорният анализ?
Жан-Жак Адам, президент: След Втората световна война, най-важна грижа на държавата и бизнеса е била да има достатъчно храна за всички. Потребностите са били на най-ниското равнище в пирамидата на Маслоу.
Втората фаза се свързва с процесите на урбанизация и установяването в градовете. Ситуацията се променя. Става невъзможно хората да продължат да се снабдяват от познатите доставчици – от досегашния си хлебар или месар. Тогава започва да се усеща и липса на познаване и доверие между потребителя и доставчика, бил той производител или търговец. За да се смекчат тези елементи се налага законодателна намеса и регулация от страна на държавата. От тук тръгва развитието на хранителната безопасност, която да гарантира доверието, че продуктът ще бъде годен за консумация.
Сега се намираме в третата фаза - на постмодернизма. Населението застарява, намалява броят на членовете на семействата. Има и ситуации, в които частта от бюджета за изхранване се увеличава. Преди време търговците се конкурираха единствено ценово. Сега тези практики започват да се ограничават. Засилва се значение на качествените характеристика на продуктите, дори и ценовите им равнища да са над средните за пазара. Именно, за да отговори на тези нови очаквания на пазара, започва да се развива и науката сензорен анализ. Освен това днес не можем да говорим за един потребител, а за широка палитра потребители от гледна точка на културно, възрастово и друго разслояване. Това налага продуктите да се адаптират към съответната целева група потребители. Особено важно е да се намери пресечната точка в това разнообразие от продукти и от таргет групи. Именно тук се развива сензорният анализ. Всъщност науката сензорен анализ е съществувала и преди около 40 г. Тогава обаче тя се ограничава до изследователски центрове, университети, специфични продукти като вино, цигари и кафе и браншови организации на производители и търговци на тези продукти. От около 10 г. насам, прилагането на тази научна дисциплина значително се разширява, като обхваща голям набор от различни продукти, предназначени за широк кръг потребители.
Ян Ван Гейзел, мениджър бизнес развитие: Техниките на сензорния анализ се развиват в сензорни лаборатории, които работят при контролирани условия и на база системен и научен подход към тази дисциплина. Тя набира все по-голяма популярност, интрегрирайки възможностти за работа с все по-обхватни извадки на основата на развитието на комуникационни и информационни средства и достъпа на широкия кръг потребители до тях. Напоследък се развиват например сензорните анализи в домашна среда в домакинставата за широк кръг потребители. Този тип проучвания са свързани основно с нехранителни категории продукти – перилни и почистващи препарати и козметика.
Каква обществена инфраструктура е нужна, за да се гарантира качеството?
Адам: Да разгледаме историята на управлението на качеството. Първият етап е "производителят произвежда - държавата контролира". Вторият етап се свързва с възприемането на ролята на държавата като инспектор, проверяващ продукта, а също и с възникването на системи на самоконтрол на производителя. Третият етап - това е въвеждането на система за превенция. Същевременно излизаме от локален местен към международен, а дори и глобален пазар. Това налага да надградим прилагането на националната законодателна рамка с европейско законодателство. Днес отговорност на държавата е доброто прилагане на европейските директиви и гарантиране на сходна система с останалите европейски страни, осигуряване на храмонично функциониране на регулаторния арсенал, на администрацията в областта на храните, на лабораториите и на независимите сертификационни огани. Това трябва да става така, че тяхната система от взаимовръзки да е координирана и всяко звено да носи своята отговорност във веригата на осигуряване на качество. Това е особено комплексна система, в която производителят носи отговорност да купи, произведе, предостави на пазара съответен продукт, да се самоконтролира, да нотифицира при проблем, система, която е основана на прозрачност между частен и публичен сектор.
Върху производителя ли пада основната отговорност за качеството?
Адам: Върху всяко едно от звената. Администрацията е отговорна за прилагането на законодателството. Страните членки имат отговорност да прилагат европейските директиви и регламенти. Сертифициращите организации и лабораториите – да се акредитират, така че резултатите от одитите и анализите им да бъдат адекватни на установените норми и правила. Своята отговорност носят още потребителите, университетите, консултантите. Ако има дисфункционалност или ако отстраним дори едно единствено звено от тази система на заинтересовани страни, то цялата система ще бъде накърнена и неработеща.
Каква е ролята на независия контрол върху качеството?
Филип Пиерко, изпълнителен директор: Разбира се, самоконтролът е важен, но той би могъл да бъде и доста крехък. Да се самооцениш е доста сложно и това налага необходимостта от независима обективна трета страна.
Адам: Става въпрос за равностранен триъгълник между производителя, публичните органи и трета независима страна, която да участва между тях.
Вие коя страна представлявате?
Адам: Ние сме независима страна, която сътрудничи на производителя да се усъвършенства на ниво система, ресурси и процеси, продукти, за подобряване на цялостното качеството в организациите. Същевременно запазваме връзки с компетентните органи и служим като интерфейс между производителите и публичните органи.
Пиерко: Ролята ни е да помогнем на производителите и търговците да постигнат съответствие с разпоредбите на нормативната база и от една страна и да отговорят на очакванията и потребностите на потребителя от друга.
Въпросите зададе Боряна Генчева
I част - за субективното, обективното качество и за измерването им
.