Пчеларите искат помощ от държавата
Пчелните семейства в страната са около 300 - 350 хиляди и от тях се добиват между 6 и 12 хиляди тона мед годишно
Пчеларите се нуждаят от поне 70 лева годишна помощ за едно пчелно семейства, каза в Националния пресклуб на БТА председателят на Съюза на българските пчелари Михаил Михайлов. Миналата година помощта за пчеларите от страна на държавата беше малко над един милион лева - на пчелно семейство се падна по 3.45 лева, допълни той. Пари са нужни за подхранване със захар, за подложки, лекарства и други консумативи, уточни той.
Пчелните семейства в страната са около 300 - 350 хиляди и от тях се добиват между 6 и 12 хиляди тона мед годишно. Цената на меда на дребно расте през последните години и вече е нормално да е около десет лева, като за определени видове достига до 16 - 18 лева за килограм. На едро обаче цената остава ниска - 5.00 - 5.50 лева за килограм.
По думите на Михаил Михайлов зимната смъртност сред пчелите в България е достигнала 30 процента, а на места в Югоизточна България тя е 90 - 95 процента. Едва отскоро са започнали да търсят организациите на пчеларите за предложения за промени в нормативната база за пръскане на насажденията срещу отрови и най-вече за промени в Наредба номер 15 на МЗХ. Арендаторите не познават тази наредба и не я прилагат, затова пчеларите ще искат да има ефективни санкции, защото ежегодно хиляди пчелни семейства загиват от отравяния. Хубаво е, че се затегна режимът за пръскане на препарати със самолети, добави Михайлов.
Застрахователите компании не искат да застраховат пчеларите за най-големите рискове - отравяния и кражби на пчелите, добави той. Няма как пчеларите да доказват пред застрахователите бройките на пчелите, каза той.
Българският пчелен мед е с отлично качество и се изкупува в Европа за подобрители на чуждестранния мед, каза Боян Първулов, член на ръководството на Съюза. Балканският полуостров се сравнява единствено с Непал по броя на билките. Пчелният мед се прави у нас от 700 вида билки, от които 240 се ползват във фармацевтичната индустрия. Една пчела трябва да посети 4 млн. цвята, за да добие една лъжичка мед, каза Първулов.
Пчелният мед се усвоява на 100 процента от човешкия организъм, той може да се поеме пълноценно, както през устата, така и през кожата. Качествения мед няма подобрители, оцветители, консерванти и подсладители. Медът има едно изискване - да се съхранява при по-ниска температура от околната, а през лятото най-добре в хладилника, на най-долните рафтове, до мястото за плодове и зеленчуци, посочиха пчелари. Българската агенция по безопасност на храните изисква пчеларите да съхраняват меда в хладилни камери, макар това правило да не се спазва в търговските вериги, добавиха те.
Добиването на мед от кошери на покривите на сгради в градовете не е опасно, посочи Михаил Михайлов. През миналата година например, в Париж е добит около 100 килограма мед на кошер. В прашеца на растенията няма отрови, дори корените им да са в замърсена , токсична почва, посочи той. В ход е проект за поставянето на пчелни кошери върху покривите на осем магазина на една търговска верига в България. Пчелни кошери вече има върху покрива на столичния хотел "Хилтън".
От 30 март до 4 април пред площана на Централна Баня в София ще се проведе Софийски фестивал на меда. Вече са записани за участие 28 пчелари, но се чакат още, съобщи съюзът.
.