Миленка Димитрова: Българското свинско е качествено, защото животните се хранят със зърно
В Западна Европа за храна се използват индустриални отпадъци, но ние не го правим, казва изпълнителният директор на "Свинекомплекс Голямо Враново – Инвест" АД
Автор: Shutterstock
- В България и преди, и сега прасетата се отглеждаха по два начина – интензивен и екстензивен. Предимство и преимущество в момента има интензивният начин на отглеждане. Екстензивно се отглеждат прасетата в семейните фермички, в малките ферми, които не са имали възможност да влагат средства в обновяване на материалната база.
Какво означава интензивен начин?
- Интензивен начин означава, че прасетата се отглеждат строго контролирано при следене на всички параметри на микроклимат и на хранене, така че за единица време да се получи най-голямо количество месо, годно за пазара.
За колко време обикновено едно животно става годно за пазара?
- Едно животно достига килограмите, нужни за реализация на пазара, по различно време за различните ферми и породи. В България в най-добрите ферми прасетата достигат до 100 кг за 150 дни от раждането си. При екстензивния начин на отглеждане, за да достигнат тези килограми, прасетата трябва да живеят и да се хранят поне 200 дни.
Как се постига тази интензификация?
- Постига се чрез много подобрения породен състав. Породите и животните, които се отглеждат в България, са селекционирани за бърз растеж. Освен това се хранят съобразно с нуждите на тези животни за постигане на желания прираст, контролират се параметрите на дажбата и микроклиматът. Изобщо тези животни са строго контролирани.
Как се промениха породите през годините и кои са най-масовите сега?
- Преди време България имаше Институт по свиневъдство в Шумен и там се разработваха породите, подходящи за отглеждане в нашата страна. Освен това Институтът по свиневъдство контактуваше с водещите институти по свиневъдство на Великобритания, Дания, Франция – имаше обмен на научна информация. В България се отглеждаха и български, и вносни породи. По онова време започна да се внедрява хибридът кенбъроу. След като настъпи кризата в свиневъдството, а и във всички сфери, останаха да съществуват най-издръжливите породи, които са се отглеждали по онова време. После, със съживяването на икономиката, започнаха да се внасят добри световни породи. Сега в България се отглеждат най-различни породи животни – датски, английски, канадски и прочие. Всеки има право да избере това, което определя като най-добро за неговите условия и неговата ферма. Така че в България има разнообразие на породи, които се отглеждат в промишленото, а и в традиционното свиневъдство.
Сред тях има ли български?
- Тук-там в някои ферми има дунавска бяла. Други български породи почти не са останали.
Промени ли се съществено начинът на хранене на животните през последните години?
- Животните са се хранели винаги по един и същ начин. Имаше периоди на известен недоимък, но сега животните се хранят много добре, научно обосновано и според техните нужди. При сухото хранене смеската е балансирана и се състои от зърнени храни – пшеница, ечемик и царевица, от добавки – шротове. Обикновено разчитаме за протеина на соевия шрот, добавяме слънчогледов шрот, рибено масло. В състава на смесите влизат още трици, микроелементи и аминокиселини.
Това типично ли е за храненето в Европа или е нещо, което се е запазило в България?
- Това е голямата разлика между храненето в България и в Западна Европа – че нашите животни се хранят много пълноценно и качествено благодарение на това, че 60% от дажбата им са зърната.
В Западна Европа животните се хранят с отпадъци от всякакви видове промишлености, естествено повечето от хранителната промишленост. При нас това го няма. Ние много по-малко използваме отпадъци от различни промишлености, защото в България няма толкова развита промишленост. Няма и толкова голямо количество отпадъци, а ако не се поддържат всеки ден еднакви качеството и съставът на смеската, която поемат животните, прирастът не е добър.
За какви промишлени отпадъци става дума?
- От производството на вафли, на шоколадови бонбони, на пюрета, всякакви отпадъчни продукти. В България единственият отпадачен продукт е суроватката, която отпада от производството на сирената, но не всички смеят да я използват при изхранването на прасета. Ние сме големи единици, с много животни, имаме големи ангажименти към биосигурността, много важно е да си опазим здравето на животните и някои от нас са много предпазливи при предприемането на такива стъпки за изхранване с отпадъци.
Как се отразява българският начин на хранене на цената и на качеството на продукта?
- Себестойност на прасетата в България е по-висока в сравнение с тази на изхранваните с отпадъчни продукти заради по-скъпия фураж. Качеството на българското месо е известно – добро, много по-добро от качеството на другите прасета, според мен именно заради по доброто качество на смеските, които ползваме.
България почти не изнася свинско месо. Цената ли е бариерата?
- В България имаме страшно малко прасета. Поголовието е намалено в пъти и ние не можем да изхраним с нашето производство българския народ, да покрием потребностите дори за прясно месо, а пък да не говорим за промишлеността. Намаленият брой на животните позволява големия внос на месо. То е основно за преработвателната промишленост, но голям процент от това месо отива на пазара и като месо за прясна консумация.
Българите е хубаво да се насочват към българския продукт. Защото ние произвеждаме качествено месо, защото осъществяваме доста социални дейности, поддържаме много работни места, плащаме си данъците в тази държава. Наистина има подвеждащи етикети и наименования, но потребителите трябва да знаят, че най-гарантирано е качеството на месото от този, който притежава суровината, а суровината я притежаваме ние (свинекомплексите - бел.ред.). Нашите продукти на пазара са без конкуренция. Това е най-качественото и най-контролираното месо.
Чие производство са смеските, които се ползват в свиневъдството в България?
- Почти всички производители на прасета си имат фуражни цехове и заводи и сами си произвеждат смеските и фуражите. Това никак не звучи добре, защото не ни беше работа, но кризата и нуждите ни накараха да се занимаваме и с фуражно производство. Много големи фуражни заводи останаха да пустеят и се разрушиха, защото няма какво и няма за кого да работят - поради намаляването на поголовието, поради това, че не бяха реконструирани и предлагаха некачествени смески. Това накара производителите да инвестират в собствени фуражни цехчета.
Някой контролира ли какво се влага във фуражите?
- Най-големият контрольор е собственикът, който си гледа прасетата и си произвежда месото, защото неговото месо отива на пазара и се оценява от клиентите. Освен това Българската агенция за безопасност на храните извършва много всеобхватен контрол на фуражопроизводството. БАБХ проследяват суровините, които се влагат, проверява качеството, срока им на годност, дали са регистрирани в България, дали са разрешени за ползване на животните. Освен това те контролират и месото за остатъци от антибиотици, от тежки метали и други замърсители. Контролира се и от БАБХ, и от нашата вътрешна мониторингова програма.
Работи ли се в посока да се съкрати периодът за отглеждане на животните?
- Непрекъснато се работи за подобряване на качеството на фуража, интензитета на растеж, конверсията на фуража, така че да се получи по-висок прираст за по-кратко време, с по-нисък разход на фураж. Подобряването на тези показатели е важно за икономиката на свиневъдното предприятие, защото, ако то не ги контролира, сметките му няма да излязат и ще трябва да фалира.
Как гледате на опитите да бъде създадено култивирано месо?
- Науката се развива, предполагам, че и това ще стане. Аз съм пристрастна, защото отглеждам животни. На този етап предпочитам естественото и се придържам към него. Казват, че това изкуствено месо няма да изисква толкова много фураж, по-добро е за опазването на околната среда. Опитите с него са продиктувани именно от недостига на протеин за изхранване на населението на земята. Смятам, че би могло някои от сега съществуващите протеини, които се унищожават поради необосновани причини, да влязат в изхранването на животните, за да се увеличи производството им.
.