Социално-икономическата неравнопоставеност води до затлъстяването при децата, сочи проучване
Автор: EPHE
Социално-икономическият статус на родителите се сочи за определящ фактор на поведението, което оказва влияние върху наднорменото тегло и затлъстяването в детска възраст. Това показват първите резултати от изследването EPHE (EPODE for the Promotion of Health Equity)**. Децата в семейства, в които майката е с по-ниска степен на образование*, консумират по-малко плодове и зеленчуци и прекарват повече време пред телевизора, отколкото децата от семейства, в които майката има висше образование. Данните от проучването показват, че белгийските деца са на последно място по консумация на плодове, а българските деца прекарват най-много време пред екрана.
EPHE е тригодишен европейски проект, който се осъществява в 7 европейски държави: Белгия, България, Гърция, Франция, Холандия, Португалия и Румъния. Проектът прави оценка на ефективността на различни програми, разработени по метода на EPODE***, с цел да се проучи дали прилагането на адаптираната методология на EPODE може да намали социално-икономическата неравнопоставеност по отношение на хранителния режим, свързан със здравето и физическата активност на семейства с деца на възраст от 6 до 12 години, които живеят в 7-те европейски страни. В проучването участва и програма "Здрави деца в България", която е част от международната мрежа за програми за превенция на затлъстяването при децата EPODE Intenational Network.
В сравнение с децата в Португалия, които консумират плодове поне веднъж дневно. Консумацията на плодове сред децата от семейства с по-нисък социален статус е оскъдна – такъв е случаят не само в Белгия, но и във Франция, Холандия и Румъния. Гърция и България се нареждат на второ място в класацията на държавите, в които се наблюдава по-висока консумация на плодове.
Изследването сочи, че разликите в образованието на родителите обясняват видимата разлика при консумацията на плодове между семейства с по-висок и с по-нисък социално-икономически статус. 50% от родителите с висше образование са посочили, че се грижат винаги да имат плодове у дома, за разлика от едва 30% от родителите с основно или средно образование, които са дали същия отговор.
По отношение на зеленчуците, независимо от социално-икономическото положение на семейството, децата консумират зеленчуци между 2 и 4 пъти седмично. Въпреки това, близо 30% от семействата с ниско образование ядат салата по-малко от веднъж седмично. Само един на всеки двама родители с ниско по-нисък образователен статус декларира, че у дома децата консумират зеленчуци заедно със семейството си. Родителите с висше образование се справят малко по-добре: 65% от тях консумират зеленчуци, заедно децата си.
Време пред екрана
Независимо от социално-икономическия статус на родителите, всички деца прекарват доста време пред компютъра и екрана: 30 мин. на ден през седмицата и по 1 час на ден през почивните дни. Въпреки това, децата от семейства с основно или средно образование прекарват приблизително 3,5 часа повече седмично пред телевизора, в сравнение с децата от по-образовани семейства. В тази категория, България се нарежда на първо място сред 7-те европейски държави. Българските деца прекарват близо 26 часа седмично в гледане на телевизия – в сравнение с холандските деца, които прекарват по 14,5 часа седмично пред телевизионния екран.
Времето, прекарвано пред компютъра, като цяло се следи внимателно от родителите от всички социално-икономически групи: 50% от всички родители редовно следят колко време децата им прекарват пред компютъра. Правила за гледане на телевизия обаче не се прилагат толкова строго: едва 25% от високо образованите родители определят граници за това колко време децата могат да гледат телевизия, в сравнение с 15% при групата на родителите с по-нисък образователен статус. В тази група всяко второ дете разполага с телевизор в стаята си, докато в семействата, в които родителите са с висше образование телевизор в стаята си имат 30% от децата. 1 от 2 деца от групата с ниско образование гледат телевизия, докато се хранят със семейството си.
Образованието на родителите влияе върху способността да се определят правила:
Проучването показва, че децата от семейства с по-висок социално-икономически статус консумират повече плодове и зеленчуци и прекарват по-малко време пред телевизора, отколкото децата от семейства с по-нисък социално-икономически статус.
Родителските практики и семейната среда играят важна роля за разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата: ниско образованите родители срещат трудности при поддържането на здравословен начин на живот (наличие на плодове и зеленчуци, следене на времето пред екрана, модели на подражание, задаване на правила и т.н.) и по този начин рискът от наднормено тегло или затлъстяване сред децата им е по-голям.
Д-р Жан-Мишел Борис, основател на методологията на EPODE: "Със създаването на Комисията за борба със затлъстяването при децата, въпросът зае челно място в дневния ред на Световната здравна организация и Европейската комисия. Чрез проекта EPHE, ние изучаваме как, дейностите в общността, базирани на модела EPODE могат да бъдат пригодени така, че да достигнат до всички граждани на обществото."
За EPHE:
Проектът EPHE е общоевропейски проект (2012-2015 г.), който е съфинансиран от Европейската комисия. Целта на EPHE е да анализира добавената стойност от прилагането на методологията на EPODE за намаляване на социално-икономическата неравнопоставеност в областта на здравословното хранене и физическа активност и възможностите за поддържане на изпълнението на програмите от мрежата на EPODE чрез структурните фондове на Европейския съюз до края на 2015 г. Други партньори в рамките на EPHE включват множество университети и обществени програми от всички 7 европейски държави-членки. Повече за проекта EPHE може да научите тук.
Здрави деца в България:
Здрави деца в България е образователна програма за здравословен начин на живот в училище, финансирана от "Нестле България", която през 2012 г. стартира в 10 столични училища и привлече над 3500 семейства с деца от 7 до 13 години в два района в София – Триадица и Студентски, като през 2014 г. програмата обхвана близо 20 учлища в София. В рамките на програмата се организират събития и дейности, насочени както към семейството, така и към цялото общество, чрез въвличането на частни и обществени партньори. Здрави деца в България е разработена съвместно с Българската асоциация за изследване на затлъстяването и на съпътстващите го заболявания (БАСОРД) и се осъществява с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта, Министерство на здравеопазването, Столична община, Българска федерация по гимнастика, Българска федерация по лека атлетика и Евро-Ток България.
В рамките на програмата се провеждат забавни и атрактивни уроци за балансирано хранене, организират се игри и състезания в училище и навън и по този начин децата се ангажират, като се провокира техния интерес към балансираното хранене и спорта. Уроците са допълнени от часове по здравословно готвене, в които заедно с децата се приготвя балансирано училищно меню. Като част от програмата и в партньорство с Българска федерация по лека атлетика, Здрави деца в България участва в международния проект IAAF Kids Athletics.
.