Индустрията с розово масло остава бутикова*
Някога, във времена, които никой не помни, в Персия живял могъщ шах. Любимата му съпруга починала, но му оставила прекрасна дъщеря. Докато шахът водел битки, дъщеря му отглеждала разкошна розова градина. След една от най-епичните си битки шахът решил да построи висока джамия. Никой от строителите му обаче не се наел със задачата - шахът искал джамията готова за три дни. Който успеел - чакала го награда по негов избор. Иначе - наказание. Захванал се само един тракийски зидар. За три дни построил джамията, а от върха й - в розовата градина той срещнал погледа на прекрасната дъщеря на господаря. Като награда от шаха той поискал ръката й, но ревнивият баща накарал да затворят тракиеца в тъмницата. Дъщеря му обаче освободила тракиеца през нощта и избягала с него, вземайки за спомен от родината си само едно розово стръкче. Дългият път обаче изтощил персийската красавица. Колкото и зидарят да я носил на ръце, тя издъхнала, заклевайки го да вземе със себе си розата и да я занесе в родната си долина, за да пази любовта им. Това й станало. И до днес персийската роза расте в тракийската долина.
*Оригинално заглавие: Легенда за царете на розата
Още
.