Натуралните продукти – за едни лукс, за други необходимост
Автор: Регал
Това са част от изводите, които може да се направят на база на данните от национално представителното проучване на "Маркет линкс" за потреблението на домошно произведена и натурална храна, проведено през март по идея на списание "Регал" (стр. 3 - 9).
За едни лукс
Натуралната храна като лукс най-ясно личи, ако се вгледате в софийското си обкръжение, масово "луднало" на тема "автентична, натурална и домашна храна". Най-често това са хора до 35 години с високи доходи, добро образование и малки деца. Добре е, когато имат роднини на село. Защото, ако нямат, влизат в особен филм - обиколки с кола до софийските околности за мляко и яйца всека седмица, до Централна баня и Княжево за минерална вода, до пазарите в София и в радиус от около 80 км за плодове и зеленчуци. Въоръжават се с хлебопекарни, сушилни и йогуртиери и дори сами правят квас. С други думи, изразходват неоправдано много време (предвид квалификацията им) и немалко средства, за да осигурят чиста храна на подрастващото поколение. Понякога - стигайки и до крайности (за пример - от офиса ни в центъра на София се чува кудкудякане). Без да е гласно, осъзнато и още по-малко организирано, този тип поведение е ясна реакция на предлагането в супермаркетите - с дългите срокове на годност, трансокеанския внос, ценовите компромиси, консервантите, оцветителите и аспартама, а също и с растителните мазнини на продуктите в тях.
Нарастващото, многопосочно и платежоспособно търсене на натурална храна вече среща и някакво специализирано предлагане. Мрежи за директни продажби от производител, пасищни пилета и пасищно свинско, доставяни по механизмите на солидарното земеделие, заведения и магазини със собствено производство на хляб, с био- и екоменю. Все зачатъчни търговски модели, базирани на директна връзка и доверие между участниците в тях, които вероятно предстои да се избистрят и развият. Най-сърдечна обаче остава директната връзка със селото, а то дори сега се задъхва, което обещава дефицит и високи цени на натуралните храни.
Необходимост
Бабите от някогашното ТКЗС почти до една са на гробището. Поколението на децата им обаче, което навремето получаваше земя "за лично ползване", за да я обработва след работа, продължава да копае градините и да гледа животни. Което му позволява да осигурява основната част от прехраната си от натуралното стопанство, да пълни багажниците на децата, а в последно време и да пласира излишъците си, но вече срещу пари, на съседи и роднини. Клиенти има и в селата - от данните личи прослойка от възрастни и самотни хора, които постепенно се отказват да се занимават с трудоемко земеделие. Има и хора, чужди на селския труд, които се хранят от дивата природа - с горски плодове, сирене и мляко, с дивеч, и също продават. Изобщо селото се комерсиализира, което има своите плюсове, защото повишава стойността на селскостопанския труд. Големият проблем обаче е, че на него се гледа като на денонощен, кален, неблагодарен и все още ниско платен, което в момента е поправимо. Съпътстващ проблем е, че комерсиализирането в някои случаи лишава самите производители от благата, които произвеждат, защото в града или в чужбина плащат добре за тях. Подобни примери са медът, който масово заминава за София, или ядките, които така и не стигат дотам заради агресивното им изкупуване за износ. За селото те също стават лукс, но недостъпен.
Изобщо данните от изследването, които публикуваме в този брой, показват една изключително многопластова картина на домашно произведената и натуралната храна в България. Смятаме да я коментираме и в следващите броеве.
Още от изследването
- В света на София натуралната храна е символ на здравословен живот, в света на селото се асоциира със сериозен труд.
- Най-привързани към нея са хората между 20 и 34 години и тези над 60 години. Менюто им обаче е коренно различно.
- Най-платежоспособните са готови да плащат скъпо за храни, с каквито по принуда се хранят най-бедните.
- В малкия град, като най-близо до селото, най-много се опитват да се разграничат от него. Там сега изживяват бума на модерната търговия и загърбват натуралните продукти.
- В големия град, чиито жители са с по-градски живот дори от тези в София, вече са достатъчно далеч от селото, за да не странят съвсем от него.
.