Проектозаконът за храните - недоволството преобладава
Автор: Shutterstock
Проектът предизвика разнопосочни коментари. Администрацията твърди, че всичко се прави в името на защитата на потребителите. Производителите обаче са на друго мнение – според тях предвижданите промени целят да се засили властта на администрацията, а това увеличава предпоставките за корупция.
Някои от промените
Според записаното в законопроекта заведенията за хранене ще трябва да изхвърлят отпадъци в специални контейнери, които да бъдат затворени, а след това репатрирани до екарисаж. В момента ресторантите изхвърлят храната по общ ред в кофите за боклук, а това води до голям риск от разпространение на зарази, е мотивът за този текст.
Предвиждат се нови правила и за търговията с храни в интернет. Фирмите, които искат да извършват такава дейност, ще трябва да разполагат с реален търговски обект и да се включат в общ регистър.
Законопроектът предлага още производителите или търговците, които предстои да пуснат хранителна добавка за пръв път на пазара в страната, да уведомяват за това агенцията по храните. По-специален режим се въвежда и при храните, предназначени за кърмачета и малки деца.
С предложените изменения се забранява също връщането на храна от обекти за търговия на едро и дребно на нейния производител - изключение са случаите на обратно изземване и изтегляне при съмнения за проблеми с безопасността и качеството й.
Нови правила се предвиждат и за коленето на едри преживни животни (крави и телета) – това ще може да става единствено в кланици или в кланични пунктове, но не и в задния двор. Мотивът - да не се допусне консумация на заразено месо. С проекта се въвежда и нова регистрация на транспортните средства за превозване на храни – този път и в агенцията по храните. Всички санкции за нарушения на закона скачат многократно.
Някои от възраженията
В специално становище седем браншови организации от хранителния сектор (на месопреработвателите, две на млекопреработвателите, две на хлебопроизводителите и сладкарите, на преработвателите на плодове и зеленчуци, на производителите на безалкохолни напитки) изложиха своите възражения срещу някои текстове в проектозакона.
"Глобите в проекта са увеличени 10 пъти. В това няма нищо лошо, стига да е изпълнимо", твърдят браншовиците. И дават пример. Ако контролиращият реши да санкционира производител на хляб в малка селска фурна със сума от 3500 до 10 000 лв. (както предвиждат промените) заради неспазване на хигиена или за непопълнен чек-лист, дали това е по силите на хлебаря? И дали той няма да предпочете да плати кеш на контролиращия суми, в пъти по-ниски от предвижданите глоби?
Според законопроекта глобата за незаконно предприятие, което не плаща данъци, такси и осигуровки, е 3500 лв. Същата обаче е санкцията и ако в тоалетната на фирма, работеща по изискванията на закона, липсва попълнен чек-лист с датата и часа на почистване.
Ако в предприятие, заявило, че ще произвежда продукти от мляко, бъдат намерени "имитиращи" продукти (с растителни мазнини), санкцията е 100 хил. лв. Ако същият имитиращ продукт е произведен в незаконно предприятие, глобата е 3500 лв. В същото време в текста липсва каквато и да било санкция към контролните органи от агенцията по храните – например за неправомерно издаден документ, за превишаване на права или за незаконни действия.
И още за таксите. Браншовите организации настояват в проектозакона да бъде записано, че националната мониторингова програма за безопасност на храните се финансира от държавния бюджет. Основанията за това се крият в сегашната практика, според която тази програма се изпълнява с пари от фирмите. На практика предприятията плащат за лабораторни изследвания (част от този национален мониторинг), а в същото време нe получават резултатите от тези изследвания. Освен това тази такса се събира от всички законно действащи на пазара предприятия, а проби за изследвания се вземат от малка част от тях.
И друг парадокс. Всяко предприятие има своя мониторингова програма за безопасно производство. Това означава, че то си плаща, за да изследва собствените си продукти (част от самоконтрола на отговорния производител - основен европейски принцип). Администрацията обаче иска да се намеси и тук. "В закона единствено не е посочено името и адреса на лабораторията, в която трябва да се правят тези изследвания. По-добре да запишат адресите на близките до властта лаборатории, за да не сбърка случайно някой къде да изследва продукцията си", обобщават от браншовата организация на месопреработвателите.
Предвиденият нов регистрационен режим за превозните средства, използвани за транспортиране на храни, също е
Обект на яростна критика
"Транспортното средство преди това е било регистрирано в две служби (според Закона за движението по пътищата и на Закона за автомобилните превози), но явно на агенцията по храните й се иска да бъде и КАТ", казва представител на фирма за производство на хляб. Предлаганата регистрация ще въведе двоен, а за транспортните средства с товароносимост над 3.5 тона - троен регистрационен режим, се посочва в официалното становище на браншовите сдружения. На практика фирмите, които превозват храни (без напитки и добавки), и според действащия закон трябва да имат разрешително от агенцията. То обаче се издава за предприятието, независимо колко микробуси или камиони има, и се плаща една такса. Новият проект предвижда за всяко превозно средство да се събира отделна такса и това да важи за всички фирми в сектора, независимо каква храна или напитка превозват. Контролът пък е от агенцията, а пътните полицаи би трябвало да викат инспекторите й, ако проверен от тях микробус няма "санитарно" - практика, която избива в най-обикновена корупция, смятат производители.
Абсолютната забрана (залегнала в проектозакона) за връщането на храна от обекти за търговия на едро и дребно на нейния производител поставя нови въпросителни. Не е ясно как и кой ще компенсира загуби на производителите например в случай на допусната грешка в доставката или при други хипотези, в които въпросните храни отговарят на всички изисквания. Според европейски регламент и прилаганата в ЕС практика е възможно връщане и последваща преработка на храни при спазване на определени процедури. Текстът противоречи на европейското законодателство, смятат браншовите организации в сектора.
Забраната за колене на едри преживни животни в личните дворове предизвика пълно отричане от няколко засегнати страни. Срещу нея се обявиха животновъдите. Те посочват, че в страната има само 90 кланици, а няма гаранции, че общините ще направят кланични пунктове по места (както е записано в проектозакона). Против е и Асоциацията на месопреработвателите, която смята, че този режим ще създаде сив сектор в самия кланичен бизнес. Сдружението на общините пък обвини земеделското министерство, че им прехвърля несвойствена за местните власти дейност. В същото време администрацията оправдава този текст с изискване на ЕС. Но не може да цитира точно къде е разписано това задължение.
"Проектът предвижда нови административни тежести за бизнеса, повсеместен контрол, задушаване на дребното предприемачество и практическа забрана на някои видове търговия", смята анализаторът Николай Вълканов от Института за пазарни изследвания. Според него "крайната цел на проектозакона за храните, изглежда, е да оцелеят малък брой фирми, което ще улесни контрола върху тях. Те ще са такива, които имат ресурса да се справят с всекидневните планини от документи, които трябва да бъдат попълвани, както и с множащите се такси, регистрации, лицензи и проверки".
.