Регистрация

Претенции за още тютюневи субсидии

Автор: Капитал Daily 26 март 2013 , 3 коментара

&nbsp;<br/>Преглед на оригинала

 
Автор: Капитал Daily

От години един сектор получава всичко, което е пожелал. За тютюнопроизводителите, които получават десетки милиони субсидии (уж все предпоследно), сега дойде сезон за поредното им желание - малко преди изборите те поискаха още държавна помощ, защото според представители на производителите отгледаните количества нараствали. Сега те настояват за още над 11 млн. лв. към субсидията от 73 млн. лв., която ще бъде проведена по сметките им в следващите седмици. И обявиха, че са в стачна готовност.

Това се случва въпреки прогнозите за светло бъдеще за отрасъла заради растящите изкупни цени, очакваните за пръв път евросубсидии за сектора от 2014 г. и факта, че в последните три години секторът получава извънредни субсидии от българския бюджет, без дори да бъде направен опит за преориентирането му към алтернативно производство, с каквато официална цел на практика Брюксел одобри извънредното подпомагане. Освен всичко друго данните на земеделското министерство се разминават с твърденията на производителите за ръст на производството в последната година, а изказванията на самите производители също варират от месец на месец.

В изборната година тютюнопроизводителите обаче знаят, че са в изгодна ситуация. Просто защото средствата за тях винаги са имали повече политически, отколкото икономически цели. Сега тестът ще е за служебния кабинет, който заради безпартийността си може спокойно да извърши пълна проверка на производството и получателите на субсидии, преди да вземе решение необходимо ли е от бюджета да се отпускат още 11 млн. лв. за сектор, в който субсидиите и сега са рекордно високи - около една четвърт от изкупната цена.

Субсидии (не) по предназначение

През годините преди влизането в ЕС България изплащаше премии на производителите на тютюн за всеки произведен килограм. Тази практика трябваше да приключи през 2007 г., но страната получи тригодишен гратисен период. В края на 2010 г. той изтече, но България поиска разрешение от Брюксел и стартира нова схема за подпомагане на сектора, за да могат производителите да се преориентират към алтернативно производство. Тогава тя бе обявена като "абсолютен компромис" от управляващите. Година по-късно земеделският министър Найденов обаче призна, че финансирането не изпълнява целта си и площите с тютюн дори се увеличават. Държавата също така нямаше нито идея, нито план как да обърне тенденцията. Оказа се обаче, че схемата със субсидиите е много удобна от гледна точка на очевидно политическите мотиви - за да няма недоволство в сектора, който в голямата си част е съставен от електората на ДПС.
 
След като през 2011 и 2012 г. бяха отделени съответно 70 и 73 млн. лв. за тютюнопроизводството, изненадващо през миналата година стана ясно, че България е поискала още едно удължение на сроковете за държавното подпомагане. Така и през тази година секторът ще получи нови 73 млн. лв., които ще бъдат изплатени до края на март.

Пълен хаос със статистиката

Настоящите субсидии обаче създават недоволство в сектора. Според тютюнопроизводители през последните три години помощите са едни и същи, а площите с тютюн и произведените количества растат. Това означава, че субсидията на килограм тютюн намалява. Според последните твърдения на асоциацията на тютюнопроизводителите произведеното количество през 2012 г. е с 3 хил. тона повече от предходната година, а през настоящата се очаква да бъде с около с 4.6 хил. т повече от 2012 г. Затова и от сдружението настояват субсидиите да се увеличат с още 11. 4 млн. лв. Оттам съобщиха още, че са поставили проблема пред новия земеделски министър Иван Станков, който е обещал да се допита до Брюксел дали е възможно помощта да бъде увеличена.

Данните за произведените количества тютюн през последните години обаче са повече от противоречиви. Така например през 2010 г., която бе референтна за обема на субсидиите за следващите години, тютюнопроизводителите удобно са декларирали рекорден брой площи - над 49 хил. ха при 27-28 хил. ха за 2008 и 2009 г. и 29 хил. ха за 2011 г., а министерството отчита забележителните 38 хил. т производство през същата година.

През 2011 г. данните стават още по-объркани - данни на министерството, представени на в. "Капитал" през месец май 2012 г., показват едва 23.6 хил. т за 2011 г. (въпреки рекордните площи, декларирани предходната година), докато според сдруженията на производителите, както и според Института по тютюна и тютюневите изделия, става дума за 40-43 хил. т. Самият зам.-министър на земеделието Цветан Димитров си противоречи, като пред парламента в началото на 2012 г. отчита 43.6 хил. т и 46 хил. т съответно за 2010 и 2011 г., докато в предоставената ни справка числата са значително по-ниски. За производството през 2012 г. пък през януари от асоциацията на тютюнопроизводителите алармираха, че е било рекордно ниско и е спаднало почти наполовина (министерството също отчита едва около 23 хил. т), докато сега сдружението съобщава за 3 хил. т повече спрямо предходната година, което е и мотивът за искането за повече средства.

И оптимистична прогноза

В същото време прогнозите пред сектор тютюн са слънчеви - той ще продължи да се развива динамично. Едната от причините е, че пазарът на тютюн вече е либерализиран и в страната са се появили нови търговци, включително и чуждестранни фирми, които дават по-добри цени на производителите. Те растат средно с 20% годишно. Допреди 3 години имаше одобрен списък с компании, които могат да изкупуват тютюна, като преди това дори имаше и фиксирана цена. Това ограничение на кръга купувачи създаваше и напрежение в сектора при почти всяка кампания по изкупуване.

Втората причина за по-големия интерес към тютюна са европейските субсидии. Очакванията са, че от 2014 г. за пръв път този отрасъл ще получава директни субсидии на площ. В новия програмен период се предвижда да отпадне съществуващият сега фиксиран списък с култури, които имат право на субсидиране. Именно с премахването му се очаква за пръв път директни субсидии да получат сектори като тютюнопроизводство, пчеларство и др. Така производителите смятат, че ще имат допълнителен стимул за производството.

Това обаче не им пречи да настояват за още държавни средства през настоящата година. Ключов момент за това искане е фактът, че годината е изборна. Производителите знаят, че са в изгодна позиция, тъй като субсидиите досега очевидно изпълняваха политическа цел. Остава да видим дали служебният министър на земеделието ще заеме принципна позиция, или ще се подаде на натиска в името на "стабилността". 

Събития
Как се променя ТВ рекламата в дигиталната ера

Как се променя ТВ рекламата в дигиталната ера

На семинара ще получите актуални данни от медийния пазар, ще научите приложими техники и стратегии за планиране на медийна кампании, както и инструменти за измерване на ефективността от вложените бюджети.

Таен клиент
Сметката в ЦБА се понижи
Сметката в ЦБА се понижи
Спад от над 19% (-6.68 лв.) в стойността на общата сметка на ЦБА отчете тайният клиент на "Регал" при ноемврийската си обиколка.
Пазари
Помощ, на слънце съм!
Помощ, на слънце съм!
Само 38% от българите използват слънцезащитна козметика. Водеща за жените е грижата за кожата, а за мъжете - предпазването от изгаряне
Търговци
Да инвестирам ли в онлайн магазин
Да инвестирам ли в онлайн магазин
По-добре го правете чрез утвърден е-търговец, смятат собствениците на едни от най-големите електронни магазини в страната
Тема на броя
Клъстерите са пътят за оцеляване  на националния FMCG бизнес
Клъстерите са пътят за оцеляване на националния FMCG бизнес
Обединението в бизнеса с бързооборотни стоки е безалтернативна стратегия за оцеляване. Това беше основното послание в презентацията на Андрей Дечев, съдружник и управител на "БГ магазин", на конференцията Retail in Detail 2014.
Редакционно
Изпускаме влака  за обединенията
Изпускаме влака за обединенията
По въпроса какво пречи на пазарните играчи в България да растат чрез обединения може да се напише многотомен труд.