Българският бизнес още не разчита на интернет
България може да разполага с бърз и качествен достъп до интернет, обаче това не е гаранция, че фирмите в страната се възползват напълно от тези условия. Данните от европейския статистически институт Eurostat показват, че под половината, или едва 43%, от българските компании разполагат със собствен уебсайт през 2012 г., докато средните стойности за Европейския съюз са от цели 71%. Утеха за българския бизнес е, че има ръст спрямо 2010 г., когато стойностите са били 37%.
Фирмите в Европа са почти изцяло свързани с глобалната мрежа. През 2012 г. средно за ЕС 95% от анкетираните компании имат достъп до интернет. България изостава и по този показател, като през изминалата година те са 85%. По-ограничен, отколкото тук, е достъпът до интернет само за фирмите в Румъния – 79%. В северната ни съседка електронната икономика също така навлиза и с доста бавни темпове – едва 36% от компаниите се възползват от възможността да присъстват със собствен сайт в глобалната мрежа. Напълно свързан е бизнесът в Литва, Холандия и Финландия, а близо до 100% проникване са още компаниите във Франция, Дания, Словения и Словакия.
Доза оптимизъм
България обаче е сред водещите държави в ЕС по отношение на автоматизираните бизнес процеси (SCM) - 31% от компаниите обменят информация със свои клиенти и доставчици онлайн. Данните могат да бъдат от различно естество – за складови наличности, производствени планове, заявки или фактури. Средно за ЕС 23% от бизнеса извършва автоматизирано такива процеси. Използването на SCM софтуер има за цел да подобри достъпността и доставката на продукти до крайните клиенти. Чрез подобни приложения се оптимизира процесът по съхраняване и предаване на продукта до потребителите. Лидери в използването на SCM решения са компаниите от Латвия и Словакия – 43% и 39% съответно.
Броят на фирмите в България, които са наели IT специалист/и, е над средното за Европа. Всяка една от десет компании в страната разчита на услугите на подобен специалист, или 10%, в ЕС средната стойност е близо 8%. Из цяла Европа обаче се усеща дефицит на IT кадри, като компаниите в почти всички страни изпитват затруднения да намерят квалифициран персонал за подобни позиции. България също не прави изключение, като 3%, или една трета от запитаните фирми, които разчитат на IT специалисти, трудно намират или не могат да запълнят предоставените за целта работни места.
Данните от Eurostat са взети чрез анкетиране на общо 143 хил. компании, които са проведени от съответните за всяка държава национални статистически институти.
Скорост: бърза
Макар и за някои да звучи странно, в България скоростта на достъпа до глобалната мрежа е по-добра от тази в повечето развити държави. Според проучване на университетите в Оксфорд и Овиедо, поръчано от Cisco, страната ни се нарежда на четвърто място в света по качество на широколентовия интернет за 2010 г. По-напред са само Южна Корея, Япония и Латвия. Друго изследване, направено през 2011 г. от анализаторската фирма Pando Networks, отрежда трето място на България, като отличници са Южна Корея и Румъния (където пазарът е сходен с тукашния). Една от причините за това е, че страната ни почти пропуска развитието на ADSL технологията и преминава директно към доставка на интернет през оптичен кабел, както и широкото разпространение на LAN мрежите. Проблемът е, че използването му от населението не е толкова високо – то варира в зависимост от методологията. По данни на Eurostat от декември 2012 г. 51% от българските домакинства имат достъп до глобалната мрежа.
.