Автор: Shutterstock
Приблизително 41 200 компании в България имат просрочен дълг към друга фирма към края на януари 2012 г. Изчислението е по данни от онлайн системата "Дебтнет", която предоставя информация за неплатени и просрочени междуфирмени задължения. Регистърът обхваща около 30% от неизрядните платци в страната (общо 12 385 към 31 януари т.г.). Общата стойност на регистрираните към тази дата дългове в просрочие е над 10 млрд. лв. Сумата се увеличава с около 5% на тримесечие, с толкова расте и броят на регистрираните нередовни платци, казва изпълнителният директор на "Дебтнет" Владимир Георгиев. Според него по неофициални данни около 50% от фирмите в страната имат просрочени задължения над 30 дни.
Общият размер на просрочените задължения в страната е статистически неясен. Това обаче по никакъв начин не смекчава проблема и ефекта му върху бизнеса. Според директива 2011/7/ЕС за борбата със забавяне на плащането по търговски сделки "забавените плащания имат отрицателен ефект върху ликвидността и усложняват финансовото управление на предприятията. Те също така се отразяват на тяхната конкурентоспособност и рентабилност, когато заради забава на плащане кредиторът се нуждае от външно финансиране".
Скорошно съвместно проучване на компанията за управление и изкупуване на вземания "Мост финанс мениджмънт" и Българската стопанска камара (БСК) сред членовете на камарата показа, че 71% от анкетираните компании (21% от тях са от търговския сектор) имат просрочени несъбрани вземания към други фирми. Според данните в 40% от случаите просрочието е над една година. (виж стр. 6)
Просрочването на плащанията е наболял проблем и в търговията с бързообротни стоки. Анализатори и представители от различни звена по веригата на доставки единодушно твърдят, че забавянето на плащанията от търговци към доставчици е хронично заболяване, от което браншът страда от доста време насам. Последните няколко кризисни години допълнително са го изострили. Според Надежда Стоилова, специалист "Маркетинг и продажби" в "Мост финанс мениджмънт", през последните две-три години средният период на просрочване на плащанията при бързооборотните стоки се е увеличил почти двойно, като в момента той е от три до четири месеца.
Според общо мнение в бранша пределът между плащащи и неплащащи търговци почти следва линията, която разделя модерната от традиционната търговия. Големите търговци си плащат в срок, а независимите масово просрочват.
Големите (не) могат да плащат
Общото мнение сред производителите и дистрибуторите в бранша е, че големите търговски вериги си плащат навреме. "Междуфирмената задлъжнялост е огромен проблем в сектора, но тя не произтича от модерната търговия", казва Димитър Спасов, управител на "Кауфланд България". Той твърди, че компанията е изключително коректен партньор по отношение на плащанията и ги извършва в точно договорения срок. В интервю пред "Регал" неотдавна изпълнителният директор на "Билла България" Ерих Сухи също коментира, че веригата спазва висок морал на плащане към доставчиците си. Договореният срок с всеки конкретен доставчик се залага предварително в счетоводната система, плащането е автоматично и няма как да има просрочие, коментират от веригите.
В бизнеса си с големите търговци доставчиците са по-склонни да чакат за парите си. Периодът на отложено плащане показва степента на риска. При по-сигурен клиент, например международна търговска верига, сроковете на плащане са по-дълги, коментира Атанас Янев, съсобственик в месопреработващата компания "Браво" - София. Той обяснява, че е трудно само в началото, когато доставчикът започва работа с веригата. Тогава трябва да издържиш 30 или повече дни без плащане, според договорения срок. После търговецът се издължава и влизаш в ритъм, казва Янев.
По обща информация от доставчици хронично проблемен платец от доста време е само една търговска верига, която е печално известна в бранша с натрупани просрочия към партньори, дължими отпреди няколко години. Затова много от големите доставчици предпочитат изобщо да не зареждат нейни магазини със своя стока.
Новата история на бързооборотния сектор помни и други случаи, в които големи търговци са просрочвали задълженията си към контрагентите си. Преди няколко години за известен период от време много доставчици се оплакваха, че "Фантастико" бави плащанията си. После нещата се нормализираха. Преди да отдаде под наем два от трите си обекта на "Пикадили" през декември 2010 г., "Елемаг" също широко се беше прочула като неизряден платец.
Класически пример за масово неплащане беше вече несъществуващата търговска верига "Фамилия". Преди да разпродаде бизнеса си на парчета в началото на 2010 г., веригата беше натрупала толкова много неплатени дългове към доставчиците си, че регалите в магазините й бяха почти изпразнени.
В началото на миналата година в бранша усилено са заговори, че "Пикадили" също сериозно просрочва плащанията си. Периодът съвпадаше с преговорите за сделка на централно ниво между сръбската "Делта макси", тогавашният собственик на "Пикадили", и белгийската "Делез груп". Недоволството сред доставчиците стана причина доста стоки да забавят или изцяло да прекратят пътя си към регалите на веригата. През октомври миналата година новият изпълнителен директор на "Делез България" Ерикян Лантинк официално обяви, че "Пикадили" е нормализирала отношенията си с доставчиците си. В момента веригата отново се радва на имидж на редовен платец сред партньорите си.
Формулата на неуспеха
Дадена верига започва масово да просрочва плащанията си, когато има проблеми, а не за спорта, коментират експерти. Обикновено причините са свиване на приходите, неефективна вътрешна организация, ниска оборотна ликвидност и т.н. Етикетът "лош платец" е силен удар по имиджа на търговеца, който веднага рикошира върху позициите му в бранша. В пагубна спирала се навързват забавяне на доставките, все по-некачествени стоки в магазините, залежаване на стока по регалите, продукти с изтичащ срок на годност, все по-малко клиенти, все по-свити приходи, още по-голямо забавяне на плащанията до окончателно спиране на доставките.
Забавата в плащанията може да има сериозни негативни последици за доставчик, чийто оборот e обвързан в нездравословно голям дял с конкретен ключов клиент. Според Галя Иванова, мениджър "Ключови клиенти" в "Национални дистрибутори", през миналата година компанията е имала сериозни проблеми със събиране на плащанията си, тъй като голяма верига, през която минават до 50% от оборота на дистрибутора, системно е изпадала в просрочие. През тази година неплатените в срок вземания рязко са намалели именно защото въпросният търговец е започнал си плаща навреме.
Традиционно в просрочие
Голяма част от несъбраните вземания в сектора търговия с бързооборотни стоки, който обслужваме, са към малки търговци, твърди Надежда Стоилова от "Мост финанс мениджмънт". Според Атанас Янев при малките търговци можеш да се радваш, ако изобщо си събереш парите. Затова напоследък с тях работим на принципа "получаваш – плащаш", казва той. Теглим кредити за оборотни средства, защото отнякъде трябва да си набавим парите, които ни дължат, казва Наско Тачев, управител на мандра "Дядо Либен" - Копривщица, и допълва, че проблемът "става все по-стръмен". Междуфирмените задължения са един безкраен синджир. Разплащанията са толкова отложени, че ластикът се е опънал до скъсване, казва още Атанас Янев.
За разлика от големите търговци независимите не разполагат с кредитни линии към банки. Ликвидността им често е сведена до минимум, а паричните потоци не се планират. Наред със спада в потреблението и оборотите това са основните причини, поради които в традиционната търговия масово се просрочват плащанията към доставчиците, коментират анализатори. Обемът на просрочията тук е трудно определим и заради многото случаи на нерегламентирани отношения в различни оттенъци на сиво. Често малки магазини работят с доставчици само с фактури, без договор, а ако има такъв, той е от една страница (за сравнение - при някои търговски вериги договорът за доставка обхваща над 20 страници). Сроковете на плащане често са по устна договорка.
Затруднения с плащането могат да възникнат, ако например обектът е под наем или служителите – не достатъчно добросъвестни, смята Любомир Василев, управител на фирма "Биел", с магазин от 80 кв.м търговска площ в софийския кв. "Лозенец". Той обяснява, че няма затруднения и плаща всичките си стоки в брой в момента на доставката. Това са партньори, с които работим от 15 години, казва той и обяснява, че когато локацията на магазина е ключова, проблеми с оборота няма.
Има случаи обаче, когато малките търговци могат да платят чак когато "развържат" пари, които са "вързали" в стока. Когато не достига кешът, те плащат най-напред на
Приоритетните доставчици
така че да не спрат доставките на най-продаваните им артикули – при равни други условия доставчикът на хляб в квартално магазинче би получил парите си преди този на презервативи например. В отношенията с малките търговци основно значение за плащането в срок имат личният контакт и близките отношения, смята Галя Иванова. Освен това е важна и активността на доставчика в събирането на вземанията, казва Надежда Стоилова и обяснява, че търговците обикновено плащат навреме на онези доставчици, които са по-настоятелни, и бавят плащанията на по-пасивните си партньори. През погледа на голям доставчик обаче временната неплатежоспособност на даден малък търговец не е сериозен проблем. В традиционната търговия дължимите суми са малки, освен това някои просрочват, а други не, така че портфолиото се балансира, коментира Иванова.
Как се събират просрочени сметки
В традиционната търговия забавените суми се събират основно чрез "натискане", обясняват доставчици. Това означава поредица от телефонни обаждания, напомняне и подкани. Използваме всякакви разумни решения там, където не можем да си вземем дължимото – най-често чрез убеждаване, казва Наско Тачев и обяснява, че въпреки това компанията има неприключили сметки от години.
Ако убежденията все пак не помогнат, като по-силова мярка се прилага спирането на доставките. Към тази практика обаче се прибягва само в крайни случаи, когато просрочването е значително или върху голям брой натрупани неплатени поръчки, казва Галя Иванова.
При големите търговски вериги тази мярка работи още по-малко - в повечето случаи доставчиците предпочитат да почакат повече, отколкото да развалят отношенията си с ключов клиент. Проблемите със забавеното събиране на взимания често се задълбочават и поради небрежност на самите доставчици, коментират експерти. В малките фирми няма проследяемост на дължимите плащания, често липсва и служител, който да следи падежите и да води комуникацията с длъжниците, която понякога е доста трудоемка. При по-големите производители или дистрибуторски фирми този проблем не стои, тъй като за дължимите плащания се следи текущо. Опитите за активно събиране по законов ред – чрез услугите на адвокат или агенция за събиране на взимания например, идват на последно място, чак след като договорните отношения между партньорите са прекратени, а вземанията са изключително влошени, казва Стоилова.
Някои технически особености
В практиката на големите търговски вериги има някои специфики, вследствие на които дадено плащане може да се просрочи поради технически причини. Например политиката при повечето големи търговци е да нареждат дължимите плащания веднъж или два пъти седмично с оглед на оперативна ефективност. Така, ако веригата плаща в понеделник, дължима във вторник сума може да пристигне при доставчика чак следващия понеделник. При срок на плащане от 90 дни пет дни забавяне не са от голямо значение, но ако става въпрос за храни със срок на плащане например от една седмица, забавянето е осезаемо, коментират от бранша. В повечето случаи обаче условието е посочено в договора и доставчиците предварително си калкулират забавянето, т.е. проблем няма.
Често неясноти възникват във връзка с датата, от която започва да тече срокът на плащане. Стандартното правило при веригите е, че договорният срок на отложено плащане започва да тече от последната от трите дати – на получаване на стоката в магазина, на получаване на фактурата или датата на самата фактура. С други думи, това означава, че срокът на плащане не започва да тече, щом се достави стоката, ако фактурата все още не е пристигнала при търговеца. Именно тук често възникват недоразумения, тъй като някои доставчици изпращат фактурата си със закъснение. В резултат договореният период на плащане стартира по-късно, обясняват търговците. Освен това изискване е фактурата да съдържа всички задължителни според действащото законодателство реквизити. Некоректна фактура не можа да се заприходи в системата, тъй като не е основание за плащане, в този случай търговецът изчаква "до изчистване на документооброта", т.е., докато си получи коректната фактура от доставчика. Важно е да се следи и дали срокът на плащане в договора е записан в работни или в календарни дни. |
Предсрочно, но срещу сконто
Прилагана практика в бързооборотния бранш е т.нар. сконтиране на вземания. Чрез него доставчиците имат възможност при нужда от бърза ликвидност да получат парите си от търговеца преди договорената дата на плащане срещу съответната отстъпка от фактурната стойност (т.нар. сконтов процент, или сконто). Сконтирането се прилага за всяка отделна фактура.
Договорите на повечето от големите вериги в страната включват клауза за сконтиране. Някои наши партньори в зависимост от финансовото им положение периодично се възползват от тази практика, обясни Димитър Спасов, управител на "Кауфланд България". По информация от бранша "Метро кеш енд кери" и "Билла" също прилагат тази практика.
Размерът на отстъпката при сконтиране варира при отделните търговци според вътрешната им политика. По информация на доставчици средно на годишна база сконтото възлиза на около 24%. Това хипотетично означава, че при договорен срок на отложено плащане от 60 дни доставчик може да си получи парите на 30-ия ден срещу отстъпка от фактурната цена от около 2%. Конкретно в числа – при фактурна стойност от 100 лв. той ще получи от веригата 98 лв. предсрочно. Някои от големите вериги например прилагат и минимална стойност на отстъпката, например 50 лв. Така при сконтиране доставчикът в примера получава 50 лв. вместо 98 лв.
По принцип сконтирането на плащания е скъпа опция за доставчика. Според Галя Иванова, мениджър "Ключови клиенти" в "Национални дистрибутори", в бранша ползват тази услуга, но не масово. По принцип към този вариант прибягват главно компании с ликвидни затруднения или такива, които инцидентно се нуждаят от свободни оборотни средства. Трайното осигуряване на кеш чрез работа "на сконто" често е признак, че доставчикът върви към финансова пропаст. За търговците пък сконтирането може да е доста печеливш бизнес, стига текущо да разполагат с необходимата за него ликвидност. По принцип в условията на криза и несигурност на пазара търговците стават по-предпазливи – те са по-склонни да ползват ликвидните си средства за оборотни нужди, отколкото за предсрочно плащане към доставчиците. |
Факторинг
Като цяло факторинг услугите (изкупуване на търговски вземания с отложен срок на плащане) не са достатъчно познати на българския пазар, коментират финансисти. През последните няколко години обаче интересът се засилва. Eдна от основните причини е, че практиката на отложено плащане се разви значително на вътрешния пазар, коментира Владимир Вачков, факторинг мениджър, управление "Корпоративно банкиране" в Пощенска банка. По данни на Factors Chain International през 2011 г. размерът на факторинг продажбите на вътрешния пазар е достигнал 710 млн. евро при 400 млн. евро през предходната година.
Според Вачков хранителният сектор е сред основните целеви сегменти за факторинг бизнеса. През последните няколко години големите търговски вериги наложиха срокове на отложено плащане до 90 дни, с това се засили и интересът към финансиране срещу тези вземания, казва той. Основният проблем, който клиентите ни срещат, е отказът на веригите за прехвърляне на вземанията в полза на факторинг компании, обясниха още от мениджмънта на Пощенска банка.
Друг проблем е, че за трета страна е трудно да навлезе в платежните отношения между голям търговец и доставчик, защото оперативната им работа изисква специфично know-how, твърдят експерти от бранша. Хипотетично е възможно сумата на задълженията, изкупени от факторинг компания, в края на краищата да се стопи до неколкократно по-малък размер, след като търговецът приспадне от нея например непродадени наличности на доставчика, висящи такси, неустойки и т.н.
В традиционната търговия ситуацията е още по-сложна. От една страна, неплатените от независимите търговци фактури често са прекалено дребни за факторинг компаниите. Освен това политиката им е да финансират вземания от длъжници с добро платежно поведение и финансови показатели. Затова е проблемно, че традиционният пазар крие прекалено много неустановености, които правят изчисляването на кредитния риск при малките търговци изключително сложна задача, коментира Илиян Илиев, собственик на вносителя на биохрани "Вилтрейд" и изпълнителен директор на небанковата финансова институция "Овъргаз капитал". |
Междуфирмената задлъжнялост в България
възлиза на общо 104.2 млрд. евро към края на 2010 г., сочи анализ на БСК, представен през януари тази година. Ръстът е от 7.2% спрямо 2009 г. Около 19% от общите задължения на фирмите са към доставчици. С най-голям дял в общата задлъжнялост е сектор търговия, където размерът на отложените плащания между компаниите възлиза на 34.2 млрд. лв. В сектор производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия общата стойност на отложените плащания е 6.2 млрд. лв. |
.