Икономиката на България е нараснала с 3% през 2015
Икономиката на България е нараснала с 3% през миналата година. Освен че е изненадващ спрямо прогнозите, такъв темп на растеж не е имало от 2008 г. - последната силна година преди последвалата криза. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е достигнал невижданите досега 86.373 млрд. лв., показват предварителните данни на НСИ. Въпреки че все още няма разбивка за компонентите на растежа, на база отделните четири тримесечия може да се каже, че износът и държавните разходи, стимулирани от еврофондовете, движат основно икономиката напред.
Заедно с годишните данни за растежа националната статистика публикува и първата ревизия на числата за четвъртото тримесечие. Там има леко понижение до 3% (от 3.1%), но то се дължи на разширяването на отрицателното външнотърговско салдо. Като изключим това, всички компоненти на растежа са ревизирани нагоре – износ, инвестиции, крайно потребление и корективите.
Постигнатият резултат е изненадващ. Поне ако проследим какви бяха очакванията на международните институции и на Министерството на финансите в началото на 2015 г. Най-песимистичните прогнози на ЕК и МФ бяха за растеж от порядъка на 0.6-0.8%, а най-оптимистичните на Световната банка и МВФ – между 1.1 и 1.2%. Тези прогнози обаче бяха правени, когато новото правителство тъкмо беше дошло на власт, а ефектите от банковата криза и рязкото задлъжняване покрай нея все още не бяха ясни. През годината всички институции ревизираха нагоре своите очаквания, но в официалните си доклади нито една не предположи, че растежът ще надхвърли 2%.
Приятната изненада дойде и по линия на номиналния ръст на БВП. Въпреки дефлационната среда, в която се развиваше икономиката през 2015 г., произведената стойност е с близо 3 млрд. лв. повече спрямо предходната година. Резултатът надхвърли значително първоначалната прогноза на Министерството на финансите, заложена при правенето на бюджета за 2015 г. По-голямото число даде шанс на правителството да изхарчи 2 млрд. лв. над гласуваното в първоначалния вариант на бюджета, без това да окаже влияние върху съотношението на преразпределението към БВП.
Според Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", консервативното планиране на приходната част е препоръчително. "Това засяга и глобалните шокове, които може да се отразят на България, включително в спад на инвестиционната активност, задържане на ръста на работните места, а оттам и приходите в осигурителните фондове, включително спад на вноса на някои стоки и на приходите от ДДС съответно", казва икономистът в интервю за "Дневник".
Още на capital.bg
.