Купувачите на фермерски храни ги намират за свежи и полезни
Всеки пети в страната твърди в проучване на TNS, че няма достатъчно информация как да стигне до такива продукти
Фотограф: Надежда Чипева
Потреблението на фермерски храни в България се движи по две различни линии, сочи проучване на "TNS България"*. От една страна, е характерно за хора със сравнително високи доходи в активна възраст, които живеят предимно в столицата, имат висше образование, заемат високи позиции или са самонаети. Те пазаруват фермерски храни един-два пъти месечно - много повече от останалите социални прослойки и над средното за страната. Правят го основно от специализирани магазини на производители. Този тип хора търсят фермерските храни най-вече защото вярват, че не съдържат консерванти и подобрители, т.е., че са по-здравословни.
В същата прослойка има и потребители, които не купуват такива храни. В някои случаи това е осъзнат избор и се дължи на скептицизма им към качеството, т.е. не вярват, че фермерските храни са по-качествени по подразбиране. Друга причина обаче е, че до тях не е стигнала информация за тази възможност. "Това е целева група, която има потенциал да изгради стабилно отношение към здравословно хранене, както и да си позволява качествени хранителни продукти. На тази група е необходима добра информираност и достъп до такива продукти", казват от "TNS България".
Другият тип потребители на фермерски храни са най-възрастните граждани, живеещи в селата, които имат и най-ниски доходи (до 150/200 лева месечно на член от домакинството). Значителна част от тази социална група не купува фермерски продукти, защото ги произвежда сама. Онези от тях, които не могат да произвеждат сами, се снабдяват директно от близка ферма или производител.
Разбирането за тези два различни модела на потребление дава възможност да се разчетат по-вярно данните от изследването. Според тях над половината (53%) от анкетираните в него са заявили, че купуват хранителни продукти от селскостопански производители. Други 16% не го правят, защото си произвеждат сами.
От всички купувачи под една пета купуват веднъж седмично, 14% - един-два пъти в месеца, а друга една пета – по-рядко от веднъж месечно. Най-често се купува директно от фермата (38%) или чрез приятели и познати (30%). От организираните форми на търговия фермерските пазари имат 20%, а магазините на съответните производители - 19%. От крайпътни сергии купуват едва 10% от анкетираните потребители.
Най-често споменаваните причини за покупката на фермерски храни са свързани с тяхното качество – свежи са (38%), натуралност – не съдържат консерванти (30%), и здравословност – полезни са (19%). Интересно е, че всеки пети от купувачите на фермерски храни изтъква като мотив да го прави, че така подпомага българските селскостопански производители. Тази нагласа е характерна предимно за жителите на София и големите градове.
Като мотив за некупуването на фермерски храни на преден план излизат съмненията в качеството на продуктите (28%). Всеки пети казва, че не е информиран за подобни възможности, и това крие потенциал за развитие. И в двата случая става дума за жители на София и на големите градове. За 22% от запитаните цената на фермерските храни е твърде висока. Както споменахме, 16% са казали, че не купуват, защото произвеждат сами.
Най-рядко купуват фермерски храни младите хора. Подобна практика е чужда на 56% от анкетираните на възраст между 18 и 24 години и на 49% от тези между 25 и 34 години. Най-активните възрастови групи в това отношение са хората между 35 и 44 и над 64 години. Всеки пети в тези възрастови групи купува фермерски храни всеки ден. Ежедневното пазаруване е характерно и за 18% от анкетираните между 45 и 64 години.
В най-малка степен пазаруват фермерски храни директно от производител жителите на София. Половината са заявили, че никога не го правят. В останалите типове селища в страната всеки пети пазарува фермерски храни всеки ден. За София това е характерно за осем от сто души.
Проучването показва, че жителите на селата в най-голяма степен пазаруват от местни производители, жителите на областните градове, изглежда, имат по-добър достъп до фермерски пазари, докато столичани купуват най-вече от специализирани магазини.
Казано в обобщение има неусвоен потенциал за развитието на фермерските храни. За да могат да достигнат до повече потребители, е важно добре да се дефинират целевите групи с оглед на нагласите им и навиците на пазаруване. А след това да се работи върху нагласите на тези групи, върху повишаване на информираността и достъпността до фермерските продукти, коментираха от ТNS.
.