Кой контролира качеството на храните?
Ще е от полза, ако държавата подели отговорности с потребителските и с браншовите организации
Фотограф: Shutterstock
Няколко поколения консуматори на палмово масло, соя, консерванти, хранителни бои, химически есенции и прочее сурогати би трябвало да се чувстват доста измамени.
Европейският опит сочи, че почти навсякъде при все свободата се е утвърдила и някаква независима организация, работеща за каузата на потребителите. Тя контролира продуктите чрез изследвания, тестове и сравнения, обявява публично информацията и така ограмотява купувачите.
В германския случай например съответната фондация е създадена по идея на десен действащ политик като Конрад Аденауер. Държавата я крепи финансово, докато стъпи на краката си, и продължава да я подпомага дори сега. Основната лепта все пак идва от потребителите, за да е ясно кому точно служи фондацията.
В България при пет прохождащи потребителски организации в началото на прехода оцеляха две. И единствената, която прави продуктови тестове, е на път да ги прекрати по липса и на субсидия, и на финансиране.
И у нас напоследък търсенето се пренасочва към по-качествени продукти.
Ако попитате в държавната администрация защо в страната няма контрол на качеството от този европейски вид, ще чуете: "Понеже официалният контрол е на много добро ниво."
Факт, преди около два мандата държавата прогледна за алхимията при храните и засили контрола чрез стандарти и агенции. Ако се вгледаме в сектора сега обаче, какво виждаме - свръхдържава. Над главата на свободния производител "висят" земеделското, здравното и икономическото министерство. А за краката го дърпа сивият сектор, по отношение на който официалният контрол (от страна на други ведомства) традиционно не е на нужното ниво. БАБХ пък, макар да иска, няма достатъчен капацитет, за да покрие освен безопасността и качеството, което е предмет на различни политики.
Пак европейският опит показва, че два естествени държавни съюзника в борбата за по-добро качество на продуктите в България са изключително подценени. Браншовите асоциации се оплакват от липса на адекватен закон, с който да им бъдат делегирани правомощия за саморегулация, включително и за борба със сивия сектор. Потребителските, както казахме, страдат от недофинансиране. Може би има и основателни причини за това състояние. Представете си колко непоносим ще стане животът на производителя на първо време, ако започнат да го проверяват по още две линии. Или как при българската правосъдна система ще се водят и печелят стотици дела годишно, каквато е практиката на германската фондация "Варентест". И как биха изглеждали нещата при нивата на корупция в страната, ако независимият контрол попадане в рекетьорски ръце.
Тези съмнения имат почва, но не са достатъчни, за да се зачеркне генералната вярна посока. А тя е, че ако държавата делегира права на браншовите и потребителските организации (нещо, което би следвало да е направила отдавна), от това ще спечелят: здравето, бюджетът и потребителската култура на купувачите, битката със сивия сектор и най-вече конкурентоспособността на българските производителите. Освен това ще има коректив и на държавния контрол.
.