The Economist: Средната класа търси изгодното
Фотограф: Reuters
Туикенхам е предградие в югозападен Лондон и не е обичайното място, където дискаунтърите процъфтяват, пише The Economist. Безработицата е ниска, заплатата на типичния жител на района е с 54% по-висока от средната за Великобритания. И все пак един от най-успешните магазини в квартала е Poundland ("магазин за левче"). Откакто е отворил през 2010, той се е превърнал в любимото място за пазаруване на средната класа.
На витрината са изложени тор за градината и играчки. В обичайна сутрин на работен ден пенсионери и майки с малки деца обикалят между рафтовете и си купуват пакети чипс, шампоан, книги и евтина електроника. Почти всичко струва точно една британска лира.
Търговските улици на Великобритания са мрачни, откакто започна кризата през 2008. Делът на празните магазини се увеличи от 3% на 14%, според компанията за проучвания Local Data Company. Но Poundland, която в момента има 450 магазина се разширява с по 60 нови обекта годишно. Конкурентите й се справят също толкова добре. 99p Stores добавя към мрежата си по 30 магазина годишно и е увеличила печалбата си със средно 75% на година за последните три години. Общият дял на немските Lidl и Aldi са е разширил с 44% от 2008 насам.
Това вероятно може да се очаква, като се имат предвид ниските наеми по търговските улици и намаляващите реални заплати. И все пак този успех за "евтините" магазини не се дължи на по-бедните хора. Poundland, например, се развива най-добре в по-богатите южни райони около Лондон и отваря нови магазини в Гилдфорд, Съри и Хънтингдън, Кеймбриджшир. 99p Stores пък отваря в по-престижните търговски центрове. Lidl и Aldi започнаха да предлагат луксозни стоки като шунка от Парма и скъпо вино, наред с консервите с боб и евтините бисквити.
Според Едуърд Гарнър, анализатор в компанията за пазарни проучвания Kantar, "потребителите са много по-непретенциозни, отколкото бяха". Те все още пазаруват повечето си храна в супермаркетите, но допълват с покупки и от дискаунтърите. Магазините с ниски цени все още са само 10% от пазара в обем, според друга компания за пазарни проучвания – IGD, но над 40% от потребителите ги посещават поне веднъж месечно. Британците явно най-после са осъзнали, че "не е умно да плащаш повече, отколкото е наложително", по думите на Джим МакКарти, изпълнителен директор на Poundland.
Дискаунтърите "докопват лесните части" от бизнеса на супермаркетите, коментира Хюсеин Лалани, съосновател на 99p Stores. Потребителите са примамени с евтини основни стоки като батерии, шампоани, паста за зъби и други подобни. Като не предлагат бързо развалящи се продукти като плодове и зеленчуци, дискаунтърите свалят разходи. Помага и малкият асортимент. Ако типичният супермаркет предлага 25 000 различни артикула, то клон на 99p Stores, например, предлага около 3000.
Повечето традиционни супермаркети реагират на тази заплаха като инвестират повече в евтините си собствени марки. Tesco например, ребрандира своята евтина собствена марка миналата година. Sainsbury's, пък, започна да продава повече евтини дрехи, стоки за дома и електроника.
В това, обаче, има риск за супермаркетите. Евтините стоки се продават бързо, но "изяждат" продажбите на по-доходоносни стоки и резултатът може да бъде нетна загуба. Затова възходът на евтините магазини ще продължи. В Германия, където реалните заплати не се бяха вдигали от години, дискаунтърите държат 40% от пазара. А новият апетит на британците за изгодни цени може да надживее кризата.
Превод: Христина Димитрова
.