Христо Содев: DataBar е решение за стоките с изтичащ срок на годност
Автор: Личен Архив
Автор: Shutterstock
- GS1 е най-широко използваната система в света за управление на веригите за търсене и предлагане. Идеята за унифицирано кодиране на стоките възниква паралелно с все по-широкото навлизане на компютърната техника в системите за управление в търговията и логистиката. Още в началото на 70-те години търговците в САЩ са установили, че не е рационално всеки производител да слага свой произволен код за идентификация на стоките. Кодовете не трябва да се дублират и трябва да са уникални. Тоест има нужда от система за уникална идентификация на стоките. Това е идеята на системата за идентификация на GS1. Идентификационните номера да са уникални и да могат да се въвеждат автоматично в компютърните системи. Мислите ли, че продажбите биха могли да се реализират в сегашния си вид, ако кодовете трябваше да се въвеждат на ръка на касите. Сканирането на баркодоветe на касите позволява бързото обслужване на клиентите и заедно с това дава възможност в реално време да се получи информация какво, колко и кога се продава. През 1974 г. в САЩ се създава съвет по тези въпроси - UCC (Unified Code Council - Съвет за унифицирано кодиране). Въвежда се система за унифицирано кодиране и се избират носителите, баркодове, чрез които този код да се въвежда автоматично в компютърните системи. Системата се оказва много ефективна в практиката и подобно на тази в САЩ започва изграждането на такава система и в Европа. През 1977 г. е създадена Европейската асоциация, наречена EAN – European article numbering association. Учредена е от 12 европейски страни и работи за уникална идентификация и за автоматично въвеждане на информацията. По-късно в системата се включват и държави от други континенти и тя започва да се разпространява в целия свят. През 2005 г. американската и европейската асоциация се обединяват под името GS1. Названието символизира три неща: Global Standarts, Global Services, Global Solutions. Единицата означава, че тази организация е номер 1 в света в тази област. В момента в организацията членуват 111 страни. Съвет "GS1 България" към БТПП е националната организация, която представлява страната в международната асоциация.
В какви други посоки извън баркода работи GS1?
- Система за идентификация и средствата за автоматично обхващане на информацията са само първият стълб. Второто основно направление е преносът на информацията, или електронният обмен на данни. В началото на 70-те години в ООН са приети стандарти за електронен обмен на данни за администрацията, търговията и транспорта (UN/EDIFACT – Electronic Data Interchange For Administration, Commerse and Transport). Целта им е, когато обменяме информация, стандартът, по който я обменяме, да е ясен за всички участници и софтуерът да е подготвен да обработва автоматично подобни съобщения. Съществено място в EDI заема електронното фактуриране, но, разбира се, това далеч не е всичко, което се изпраща по електронен път. В стандартите на GS1 за EDI – EA NCOM и GS1XML, са включени набор от съобщения, като например поръчки, авизо за доставка, информация за продуктите, котировки и редица други, които позволяват да се обслужи целият търговски цикъл, от поръчката до доставката на стоките и плащанията. Приложението на EDI, включително и електронното фактуриране, електронни поръчки и други съобщения в България, бяха инициирани от нас съвместно с търговските вериги. Някои вериги обработват между 20 и 30 хил. фактури на месец. Представяте си какъв ефект ще има, ако 90% от тези фактури дойдат по електронен път и човешката намеса се изключи или се намали до минимум. Така информацията ще се обработва за секунди и грешките ще се сведат до минимум.
Другото направление, по което работим, е глобалната синхронизация на данни, която се реализира чрез мрежа от т.нар. Data Pools. Става дума за електронните каталози, в които се съхраняват данни за стоките в утвърден формат. Създадени са правила за съхранение на информацията и всички актуализации автоматично стават достъпни за потребителите на тази информация.
Работи се и по линия на радиочестотната идентификация. Нейно предимство е, че в електронния продуктов код (EPC) всеки отделен артикул може да получи свой сериен номер наред с идентификационния номер, заложен в баркода. Освен това при тази технология при сканиране не се изисква пряка видимост върху носителя на данни, както е при баркода. Сега в България радиочестотната идентификация се използва за различни приложения, например системите за контрол на достъпа, в предприятия, в метрото и т.н. Но при тези приложения липсва или не се налага уникалност в световен мащаб. EPC може да се ползва в цял свят, докато например вашата карта за пътуване важи само за метро, и то само в София.
Кой от проектите на GS1 е най-актуален за българския пазар на бързооборотни стоки?
- Най-актуалната тема е DataBar. Това е нова фамилия от линейни баркодове, въведена от GS1. Те позволяват да се кодира допълнителна, променяща се информация, като например тегло, партида, срок на годност и др. Сега много доставчици на търговски вериги са затруднени, защото при търговците има локално кодиране на стоките с променливи тегла и номерът и структурата на кода за всяка верига е различен. Когато доставчикът мери например сирене, той е принуден всеки път да препрограмира везната в зависимост от това за коя търговска верига се размерва стоката. Ако се въведе DataBar, този проблем ще отпадне. Кодът е и перфектното решение за търговците по наболелия въпрос със стоките с изтекъл срок на годност. Благодарение на него POS системата може да бъде програмирана така, че да не можете да продадете стока на касата, ако е с изтекъл срок на годност - компютърът автоматично ще я спира. Този код дава възможност да се въведе една рационална практика, която съществува в много страни. Идеята е в зависимост от времето до изтичане на срока на годност да се въвеждат прогресивни отстъпки. Например, ако остават пет дни до изтичането на срока на годност, цената на продукта да бъде намалена примерно с 25%, ако остават три дни - с 30%, ако остава един ден – 50% намаление. Този алгоритъм може да бъде заложен в компютърната система и да работи автоматично. Data Bar също така дава възможност за уникално кодиране на стоки с променливи тегла - такива, при които теглото варира, например при колбаси, сирена, транжирани меса, плодове и зеленчуци и др.
А той има ли вече приложение в България?
- DataBar съществува от около 5 години. Мислехме, че за две-три години ще успеем да го въведем, но въпреки че решава много неща, не се получи. Въвеждането му в практиката е времеемко и фондоемко, а доставчиците, производителите и търговците още не могат да оценят неговите предимства.
Самото отпечатване на баркода налага определени изисквания към производителя. Стоката от днешната партида не е с кода на утрешната партида. Тоест символът трябва да се печата в процеса на производство или пакетиране на стоката. Което означава, че производителите ще трябва да усъвършенстват оборудването си и софтуера. А търговците трябва да ползват скенери, които могат да разчитат Data Bar и съответно да усъвършенстват софтуера, за да може да обработи информацията, заложена в него. Просто е като идея, но отнема време и средства.
Какво представляват логистичните етикети?
Това са етикети за уникална идентификация на палети и други логистични единици, които се използват при придвижването на стоката по веригата на снабдяване. В комбинация с електронния обмен на данни те са прекрасно средство и ще намират все по-широка приложимост. Представете си какво улеснение е при предиспечиране или прегрупиране на товарите, например при снабдяване на множество малки обекти. Ако палетите не са маркирани, този процес се затруднява.
Какви биха били ползите за доставчика, ако въведе логистичен етикет?
- Философията на GS1 е, че прилoжението на тези стандарти следва да носи ползи за всички участници по веригата на снабдяване, включително и за крайния потребител. Ползите за крайния потребител можете да видите и сами. Преди години в магазините сметките се водеха върху амбалажната хартия. Претеглят сиренето, опаковат го в нея и накрая казват 2.5 лв. Сега, когато си вземете касова бележка, на нея виждате изписани стоката, количеството, стойността. По същия начин, когато се заприходява стока в магазина, информацията за нея се въвежда в компютър. На тази основа системата може да прави автоматично заявки, когато количеството падне под определено ниво. Тази възможност реално съществува. При производителя стоката рядко се товари директно на камиона, след като излезе от поточната линия. Най-често тя се складира за определено време. Ако процесът на входа и изхода на склада не е компютризиран, няма да е ясно или много трудно ще се установява къде и какво има в склада. А чрез тази система вие имате точната информация и по-важното е, че я имате в реално време. А ако на производителя поръчките му идват по електронен път, а не чрез факс или телефон, той ще вижда по-ясно какви поръчки има в момента и дали ще може да ги изпълни. Няма да си губи времето да ги набира и да ги въвежда на ръка. Негова стока вече е маркирана, кашоните и палетите също. Това улеснява и спедиторите, и търговците.
На какво фирмено ниво се вземат решенията за въвеждането на подобни практики?
- На висше управленско ниво. Във всеки случай решението не може да бъде взето от ИТ мениджър например.
Как се става член на GS1?
- Лесно. Кандидатства се при нас. Процедурата и наборът от документи са посочени в интернет страницата на "GS1 България".
Интервюто взе Георги Груев
| Христо Содев е изпълнителен секретар на "GS1 България" към БТПП от 2005 г. Член е на Регионалния борд на GS1 в Европа, участвал е в международни проекти. Той е завършил "Стопанско управление и електронна обработка на информацията" във ВИИ "Карл Маркс". Работил е като главен експерт в изчислителния център на "Балканкар", ЦИТАС (Център по информационни технологии и автоматизирани системи), директор на дирекция "Проектиране и програмиране на автоматизирани информационни системи" към ГД ИИЦ на Министерството на търговията. Работи в БТПП от 1996 г. |
.