С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Арх. Гергана Милушева, основател на архитектурното бюро Cityscape

Българските вериги могат да бъдат гъвкави и да следват пазара бързо и адекватно

Вече има много примери за магазини, в които стоката се предлага адекватно, като се демонстрира качеството й чрез отношението към нея и начина на излагането й

Автор: Регал 07 септември 2016 , 1 коментар

Архитектурно бюро Cityscape е създадено през 2003 г. "Не сме имали по-възрастен архитект, който да ни напътства, нито връзки в общината, която да ни праща проекти. Всичко, което сме постигнали, е защото някой клиент е харесал работата ни, препоръчал ни е на някого или се е върнал за друго", казва арх. Гергана Милушева, която предпочита да гледа на себе си като на основател, а не на ръководител на бюрото. "Имахме щастието да хванем годините на бума и слава Богу в тях не сме настроили глупости", добавя тя. Един от знаковите проекти на бюрото е жилищният комплекс от затворен тип Silver City, за който през миналата година са получили световна награда. После пазарът се променя, но те вече 10 години работят с "Фантастико". По време на на кризата успяват да запазят екипа си от 9-10 човека без съкращения. Сега наброяват 15 архитекти, предимно млади жени, и един офис мениджър. Гергана Милушева казва, че времената на архитектите-звезди са отминали. Сега има добри архитектурни екипи и ръководители, които се грижат екипите да са сработени и хората в тях да са щастливи.

Какви тенденции наблюдавате в търговията на дребно в България от архитектурна гледна точка?

- Големите вериги дойдоха в България с готовия си модел – какъвто е работил в Германия или Австрия, например, и очакваха той да работи навсякъде. (А малко след тяхното идване, той вече не работеше достатъчно добре и в Германия). По онова време никой не беше възлагал на архитекти да мислят за пространството на един магазин. Хората възприемаха магазина като складово хале, в което има някакви стоки с някакви цени, минаваш, вземаш и толкова. И до ден днешен голяма част от магазините не се различават от склад. Някакво отношение се забелязва само при оформлението на зоната на щанда. Щандът е копие на нещо съществуващо - напомня на някогашния пазар и бакалия и си е дошъл с по-различната визия. Що се отнася до модела – това е един прекрасен немски модел. Германците са прагматични хора. До преди 10-15 години германецът знаеше, че щом стоката е в магазина, това му гарантира някакво минимално качество. И оттук нататък се интересува само от цената.

Какво имате предвид като казвате, че моделът вече не работи?

- Китай промени всичко. Липсата на гарантираност на качеството, което започна с промяната на световните пазари, свързана с Китай, обърна нещата. Качеството на стоката вече не е гарантирано и трябва да убедиш клиента, че предлагаш качествена стока по други начини. Трябва да му покажеш с други средства, че уважаваш стоката, която предлагаш и че нещата не се свеждат само до цена. Това става чрез начина, по който я излагаш и по който оформяш пространството, в което я излагаш. В България, като изключим кратък период от социализма, никой никога не е гарантирал качеството. Преди 10 години, когато за първи път започнахме да работим с "Фантастико", те имаха достатъчно далновидност, търговски потенциал и интелигентност, за да видят възможността, която пазарът предлага в това отношение и която по някаква причина не беше осъзната и никой не се беше възползвал от нея. Затова бяхме първи и много дълго магазините "Фантастико" нямаха аналог. Нямаше други магазини с разработван интериор.

Имаше един магазин "Фамилия", правен от британски дизайнер, но по-скоро като изолиран случай.

- Не може да повикаш сър Норман Фостър, да му дадеш да направи магазин и да разчиташ, че той ще ти направи най-великото нещо и че то ще продава десет пъти повече, отколкото преди. Защото има голяма вероятност да не разбира как работи този магазин. А при нас, архитектите, първата работа е да реагираме на функция. Тоест да способстваме с разпределението и разположението магазинът да функционира максимално добре. Изживяването в залата, което съответният търговец иска да представи, е следващата стъпка. За целта е нужно да се познава много отблизо работата на един такъв обект и да има постоянна връзка с хората в него. Има стриктни изисквания към пътя на стоката, към това тя да е свежа, не просто да е лъскаво изложена. Правим страшно много неща отзад, които клиентът не вижда, но всъщност повишават качеството на стоката.. Функцията е водеща, да оформим пространството красиво и подходящо идва после. Ако сме сбъркали функцията, каквато и красота да правим, доматите ще са изсъхнали.

Кои са най-съществените разлики между един "Фантастико" от един магазин по класическия немски модел?

- "Фантастико" реагират на нуждите на пазара веднага и колкото се може по-повсеместно. Ако хората очакват нещо, те търсят как да им го предложат. Ако хората харесват нещо, "Фантастико" ще го наложат. Големите западни вериги не могат да си позволят такава гъвкавост, защото работят по предварително зададен модел. А конкретните различия се променят, защото и "Фантастико" се променят. Изобщо българските вериги се развиват много бързо и адекватно.

Какво преставляват предварителните изследвания, които споменахте, че сте правили?

- Обикновено проучваме и анализираме световния опит при съответната типология обекти. Когато го прилагаме в България винаги е погледнато през българския манталитет. Защото, ако немецът пазарува веднъж седмично, българинът го прави всеки ден и обича стоките му да са пресни. Магазините се превръщат в онова място, което в нашето общество напоследък липсва - място за социален човешки контакт.

Както моловете?

- Молът ми звучи по-комерсиално насочен, защото не е свързан с всекидневни потребности, за разлика от магазините за хранителни стоки. На масовия български търговец му трябваше време, за да осъзнае, че не можеш да предлагаш стоки в склад, че трябва да предлагаш и отношение. "Фантастико" отвориха голяма врата. Белег, че нещата се променят е, че има развитие на малките магазини, обратна поява на кварталната бакалия. Точно защото човек има нужда, ходейки всеки ден до магазина, да получи и усещане за социум.

При вас усеща ли се тенденцията на отваряне на нови и по-луксозни магазини за храни и напитки?

- При нас проблемите на няколкото отпаднали вериги се усетиха много силно, не толкова в София, колкото в провинцията. Отпадането на един голям играч във Варна, Бургас, Търново, Пловдив отвори хубава пазарна ниша, и малките български локални вериги се усетиха, че има такава възможност.

Определено разпродажбата на оборудването на закритите големи вериги много помогна на търговците, които не можеха да си купят ново такова. А подобно достатъчно модерно оборудване помага магазините да функционират дълго време добре, и гарантира, че стоката се запазва качествена. Някои от тези нови собственици се обърнаха към нас.

Какъв тип клиенти от сферата на храните и напитките се допитват до вас?

- Инвеститори, осъзнали, че не могат сами и им трябва професионална помощ. Вместо да се правят на строители и архитекти, те оставят тази работа на разбиращите от това и си гледат собствения бизнес. В общи линии - следващото поколение търговци.

Има множество примери, че българинът знае, че трябва да предлага стоката адекватно, като показва нейното качество чрез собственото си отношение към нея.

Ако държите месото, което произвеждате някъде в Родопите, да се продава в чист, спретнат, подреден магазин, това за клиента означава, че така си гледате и месото – с усет към всеки детайл. Като клиенти, подсъзнателно сме склонни да дадем 100 лева за дънки, изложени в мола по правилния начин, но не бихме дали толкова пари за същите дънки, ако ги видим на пазара.

Наблюдавате ли този тип раздвижване и в сектори извън храните?

- При дрехите и бижутата винаги го е имало, но при други е нововъдение. При магазините със стоки за дома добър пример е "Домко". Минаха пет-шест години, откакто те промениха кардинално визията си. Сега имахме щастието да направим оформлението на търговски обект на "Зора". Раздвижването в този сектор е подобно на това при хранителните стоки – ключов играч променя пазарните си позиции. Нормално е хората да реагират. Или сграбчваш нишата или някой друг го прави.

Успявате ли да не се повтаряте в работата си за различни клиенти и как?

- Всеки клиент идва с неговото отношение към пазара и към работата си. Винаги се опитваме да влезем в обувките му, да отразим неговото виждане, да го преосмислим през средствата на архитектурата. Архитектурата в много голяма степен е средство за решаване на проблеми – дали с чистотата на въздуха в една дневна или с това как хората в един офис да комуникират и да не си пречат. Няма как да помогнем на клиента, ако не мислим като него. Така че, макар да правим все същото, винаги е различно.

Има ли общовалидни правила във вашата работа?

- Преди десет години, когато запознахме да работим обществени обекти, действахме повече по интуиция. С натрупването на опит започнахме да се питаме защо инстинктите ни говорят правилно. Доста късно попаднахме на едно изследване на холандски институт за савсем друга типология сгради. В него има изведени правила и всички те опират до инстинктите ни като биологични същества. Неща, общовалидни за всяко пространство, в което се събират много хора, различно от вкъщи. Оказа се, че сме се придържали към тези правила, без да го осъзнаваме. Например още през 2007 г. вдигнахме таваните на магазините на 4.50 м височина. Видя се, че е страхотно и повече не сме се връщали към ниските магазини. Тогава не осъзнавахме, че тъй като височината дава възможност да виждаш над регалите и всеки момент подсъзнателно да знаеш къде си в залата и как да стигнеш до изхода, това успокоява съзнанието. А спокойният човек е склонен да пазарува повече.

Това ми напомни, че в новия лейаут на "Кауфланд" регалите са по-ниски, за да се вижда над тях.

- Вероятно по същата причина. Това е европейска и може би световна тенденция. Друг момент е остъклената фасада. Рядко магазините правят такива, защото се смята за загубена площ за излагане на стоки. Но, ако докато си в магазина, можеш да видиш през прозореца, се ориентираш кое време е и дали навън е мрачно или светло. Това те свързва с естествената среда, намалява неизвестните и те успокоява. Задържа те по-дълго в магазина.

Мислите ли в посока на зелени, енергийно ефективни сгради?

- Устойчивата архитектура е начин на мислене и цялостен подход, които започва от това как с наличните капитали и ресурси да постигнем максимален ефект за всички – за собственика, който инвестира парите, за клиентите, които идват да пазаруват, и за обществото. Защото няма архитектура, която да е добра и да не удолетворява всички страни. Устойчивостта е нещо много по-дълбоко от това да озелениш покрива. Това, че в новите магазини на "Фантастико" разполагаме паркингите под сградите, а не пред тях, е едно от устойчивите и екологосъобразни решения, които архитектурата може да направи. Пространствата са ограничени. Ако сложим паркинг отпред, сме бетонирали всичко. Но ако сложим паркинга отдолу, пространството пред и около сградата може да е истински зелено. Освен това бетонът и асфалтът, които са под сградата, няма да повлияят негативно на околната среда, както би се случило, ако слънцето ги пече и нагрява. Вдигайки сградата "на кокили" сме избегнали необходимостта от скъпа вентилация. Така пестим пари за електроенергия, които могат да бъдат вложени в обществено полезни неща като детска площадка например.

Въпросите зададе Боряна Генчева

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
Контрабандата на цигари достигна най-ниското ниво от девет години Премиерът Бойко Борисов предупреди лекарите да не пишат фалшиви болнични
Alibaba зарадва инвеститорите със силен ръст на продажбите Приходите на компанията са нараснали с 42% през второто тримесечие, докато тези на конкурента ѝ Tencent бяха под очакванията