Възстановяването в еврозоната ще забави скоростта си*
Автор: Ася Колева
И без да се тревожи от предсказанията за фалит на Гърция и зловеща дългова криза в южната част на Стария континент, тя тайно и полека е успяла през второто тримесечие да нарасне с 1% в сравнение с първите три месеца на годината. Което на първо четене може и да не изглежда като кой знае какво постижение, но всъщност е най-доброто й представяне от четири години насам.
Това не само че помага за лекуване на доста нараненото напоследък европейско самочувствие, но направо си е повод за гордост - все пак на Европа не й се случва често да изпреварва САЩ, а сега стана точно това, след като американският растеж между април и юни бе едва 0.6%.
Според последните данни вече всички държави от еврозоната (с изключение на Гърция) официално са излезли от рецесията. Пропастта между солидната икономически северна част на континента и проблемния южен фланг обаче не само не се затваря, а се разширява още повече. И единствено най-големите оптимисти очакват европейската икономика да продължи да се възстановява със същата скорост до края на годината.
Растеж Made in Germany
"Супермен тази година носи черно, червено и златно - цветовете на националния флаг на Германия!" Това възклицание на икономиста от ING Bank Карстен Бржешки пред агенция Bloomberg беше само един от възторжените отзиви, след като на 13 август Евростат оповести последните данни за растежа на БВП в еврозоната. Фурорът беше предизвикан от числата за Германия и се изрази в суперлативи като "лудост", "чудо" и "приказка", а икономическият министър на правителството в Берлин Райнер Брюдерле определи постижението на федералната република като "XL подем", който е на път да се превърне в "XXL подем".
Ентусиазмът е съвсем оправдан - Германия надмина всички очаквания с растежа от 2.2% на тримесечна база (9%, ако се анюализира), което е най-големият скок на БВП от обединението на страната преди близо две десетилетия. Въпросът е дали икономиката може да продължи да препуска с това феноменално китайско темпо, или в някой момент Супремен ще се превърне отново в Кларк Кент.
Директорът на Centre for European Policy Studies в Брюксел Даниел Грос е сред оптимистите. "Оживлението в Германия този път е по-равномерно. Основният двигател продължава да е износът, но строителството също допринася. Сега в Германия има строителен минибум. А вътрешното търсене най-после се увеличава", каза Грос пред "Капитал".
Точно то е магическата съставка, която може да направи германския растеж наистина устойчив и по-балансиран. Има сигнали, че пословично пестеливите дори в по-добри времена немски потребители отварят леко портфейлите си. За това допринасят и хубавите новини от трудовия пазар - безработицата в страната пада вече 13 последователни месеца и в момента дори е на по-ниско ниво, отколкото в началото на кризата.
Благодарение и на правителствените субсидии за запазване на работните места в разгара на кризата компаниите съкращаваха работното време, а не хора, като по този начин Германия успя да избегне масовите уволнения. И все пак германският потребител остава голямата мистерия, твърди Карстен Бржешки от ING Bank. "Въпреки че частното потребление се стабилизира, ще бъде наивно да очакваме бесен шопинг в стил", смята икономистът.
Строителният бум може да се окаже временно явление, дължащо се на размразяването на проекти, спрени през необичайно суровата зима. Така експортът по традиция остава най-силният фактор за германския спринт. Новото е в посоката - нововъзникващите пазари като Китай, Индия и Бразилия заемат все по-голям дял от продажбите на федералната република в чужбина.
Мощната индустрия на най-голямата икономика в еврозоната произвежда точно това, от което нововъзникващите икономики имат нужда - химикали, стоителни материали и машини, които да задвижват заводите им, да строят магистралите им, да извличат природните им ресурси и да прибират реколтата им. А също така и луксозни автомобили за новия бизнес елит в тези страни.
Audi например, която доскоро изглеждаше полумъртва, тази година ще постави рекорд по продажби благодарение на търсенето в Китай и пласира там повече коли, отколкото в родината си. Продажбите на Mercedes в Китай са скочили със 120% за първите шест месеца на годината (докато в Германия - доста показателно - падат) и азиатската страна вече е основният пазар за луксозната S-класа. Икономистът от Deutsche Bank Research Йохан Моберт прогнозира, че до 2016 г. Китай ще задмине Франция като най-важният експортен пазар на федералната република.
Всичко това доведе до притеснения, че новото германско икономическо чудо всъщност е китайско икономическо чудо и най-голямата европейска икономика става прекалено зависима от азиатския гигант. "Без Китай едва ли щяхме да имаме такова възстановяване - това е плашеща тенденция", казва пред в. Financial Times Ханес Хесе, главен изпълнителен директор на германската инженерна асоциация VDMA.
Европа на две скорости
На фона на данните за растежа в останалите страни в еврозоната става ясно, че Германия играе в своя собствена лига и се е върнала в старата си роля на европейски мотор. Някои от съседите й в европейското ядро като Белгия (с ръст от 0.7%), Холандия (0.9%) и Франция (0.6%) също се справят добре. Но разделителната линия между тях и проблемната южна периферия става все по-дълбока и Европа на две скорости вече е реалност, която няма да изчезне бързо и лесно.
Както казва Крис Уилямсън от компанията за финансови анализи Markit, цитиран от в. Guardian, "остава да видим дали оживлението в ядрото на еврозоната ще прелее към периферията, или периферията ще завлече ядрото надолу". Според Даниел Грос това просто е новата нормалност: "В последните десет години статуквото беше силна Южна Европа и слаба Германия. В следващите десет години ще бъде обратното."
Испания и Португалия продължават да балансират мъчително по ръба на рецесията, а Гърция затъва все по-дълбоко в нея. Правителството в Атина получи похвали в началото на август от тройката "надзорници" - Международния валутен фонд, ЕС и Европейската централна банка, че се справя добре с изпълнението на спартански орязания бюджет и радикалните реформи, които би трябвало да поставят икономиката й на по-устойчива основа.
Извън фискалната ситуация обаче перспективите пред Гърция са доста мрачни - безработицата е близо 12% с тенденция да расте, приходите от туризъм падат, а очакванията са, че есента ще има още стачки, когато реформите започнат да се превръщат от закони в реалност и затягането на фискалното менгеме ще се почувства с пълна сила.
Прогнозата за Гърция е срив на икономиката от 4% за тази година, а опасенията са, че нейната съдба може да е предвестник какво ще се случи, когато програмите за свиване на бюджетните дефицити, приети от много европейски държави, започнат да се прилагат. Рискът е, че строгите фискални диети, комбиниращи повишаване на данъците и съкращаване на публичните разходи, може да задушат възстановяването и да вдигнат още безработицата. Според Даниел Грос обаче ефектът от тези програми е силно надценен. "В Южна Европа те са необходими, а и тя съставлява около 20% от икономиката на еврозоната. Не мисля, че има опасност ограничителните мерки да пречупят растежа." Според Грос оживлението в еврозоната ще продължи, макар и не със същата скорост. Забавянето в САЩ и Китай също ще подейства като спирачка и чудото от второто тримесечие едва ли ще се повтори скоро.
| Бавно и болезнено Рискът от рецесия с двойно дъно е малък, но възстановяването в САЩ ще бъде бавно и болезнено, съпътствано от висока и продължителна безработица. Това е консенсусното мнение сред анализаторите за близкото бъдеще на американската икономика. А само допреди няколко месеца изглеждаше, че САЩ бързо се отлепят от дъното. Оказа се обаче, че оптимизмът е бил преждевременен, защото от началото на юни, както се изрази бившият председател на Фед Алън Грийнспан, американската икономика се блъска в "невидима стена". Притесненията се материализираха в две конкретни числа - забавянето на ръста на БВП през второто тримесечие до 2.4% на годишна база (0.6% на тримесечна) и разочароващите едва 71 хил. работни места, които е успял да създаде американският бизнес през юли. По думите на председателя на Фед Бен Бернанке перспективите пред икономиката на САЩ са "необичайно несигурни" и трябва да извърви "значителен път", преди да постигне пълно възстановяване. |
*Оригинално заглавие: "Един мотор и няколко спирачки"








