Глобализация след криза
Какви ще са годините след отшумяването на финансовата криза? Какво ще се случи със световната икономика и какво трябва да се направи, за да не случва отново това, което се случи през последните 2 години? На тези и други въпроси се опитват да отговорят някои от най-известните специалисти в областта на икономиката и финансовите пазари - Джорд Сорос, управляващият директор на Международния валутен фонд Доминик Сторс-Кан и Джъстин Лин, главен икономист в Световната банка и старши вицепрезидент по въпросите на икономическото развитие.
Световната икономика току-що премина през тежка рецесия в резултат на финансовия колапс, довел до стопяване на световното богатство и понижение на световното производство и търговия. Според Международната организация на труда влошаването на пазара на труда през 2009 г. може да доведе до ръст на световната безработица с приблизително 39-61 млн. души повече спрямо нивата от 2007 г. В края на тази година безработните се очаква да стигнат 219-241 млн. души, което е най-високата стойност, стигана някога.
Междувременно световният ръст на заплатите се понижи драстично през 2008 г., като се очаква спадът да бъде още по-голям през 2009 г. въпреки сигналите за икономическо възстановяване. Средният ръст на заплатите в 53 страни, за които има данни, се е понижил с 4.3% през 2007 г. до 1.4 на сто през 2008 г. Световната банка предупреди, че 89 млн. души са заплашени да мизерстват в резултат на кризата. През 2005 г. 1.4 млрд. души са живели под международния стандарт за бедност от 1.25 долара на ден.
В този климат глобализацията понесе тежки критики, включително и от лидери на развиващи се страни, които иначе биха спечелили от нея. Президентът на Уганда Йовери Мусевени, който е застъпник на идеята за интеграция на страната към световните пазари, заяви, че глобализацията е "същата стара сметка с ново значение на контрол, ново значение за потисничество, ново значение на маргинализация" от страна на богатите страни, които търсят начин да си осигурят достъп до развиващите се пазари.
Все още обаче алтернативата на световната интеграция е малко атрактивна. Всъщност докато затварянето на една икономика може да я изолира от подобни шокови състояния, които преживя светът, може и да доведе до стагнация и дори жестока вътрешна криза. За пример можем да вземем Мианмар и Северна Корея; преди икономическата либерализация в Китай, Виетнам и Индия.
За да си осигурят стабилен изход от кризата и да изградят основите за продължителен ръст в един глобализиран свят, през 2010 г. и следващите няколко години развиващите се страни трябва да се поучат от правилните уроци в историята.
В сегашната криза Китай, Индия и няколко страни от развиващите се пазари се справят сравнително добре. Всички тези страни имаха стабилен външен баланс и възможност за финансови маневри преди кризата. Това им позволи да приложат обратноциклична политика, за да се справят с външните шокови състояния.
Също така те създадоха индустрии, отговарящи на техните сравнителни предимства, което им помогна да устоят на бурята. Относителните предимства са изобилие на работна ръка, природни ресурси и капиталови потоци, които са основите за конкурентоспособност, която последователно ще подкрепи един динамичен ръст и силни фискални и външни политики.
От друга страна, ако страната се опитва да не се подчини на сравнителните си предимства, като например да приеме стратегия, която ще замести вноса с цел да развие високотехнологичните индустрии в икономика, оскъдна на капитали, правителството може да прибегне до по-особени субсидии и протекционизъм, които ще попречат на развитието на икономиката. В крайна сметка тези рискове отслабват както фискалните позиции на правителствата и текущите сметки на страните. Без способност да бъдат взети навреме контрациклични мерки, подобни страни се справят зле в условията на криза.
За да преследва сравнителните си предимства и да просперира в един глобализиран свят, една страна има нужда от система, която да отразява относителното богатство на собствените й преимущества. В този контекст фирмите ще имат стимул да навлизат в индустрии, които могат да използват техния относително изобилен труд, който да замести дефицита на капитал, или обратно и по този начин да намали разходите и да поощри конкурентоспособността. Като пример можем да посочим развитието на производството на облекла в Бангладеш, аутсорисинга на софтуер в Индия и производството на енергия в Китай.
Но такава относителна система е осъществима само в пазарна икономика. Ето защо Китай, който се справя добре с кризата и успя да постигне 8% икономически ръст през 2009 г., се превърна в икономическа електроцентрала, след като през 80-те години трансформира икономиката. На практика всички 13 икономики, със среден годишен ръст от 7% и повече процента в продължение на повече от 25 г. се определят от Нобеловия лауреат Майкъл Спенс в доклада му Growth Commission като пазарни икономики.
Преследването на стабилизиране на относителното предимство заздравява издръжливостта на страните по време на криза и позволява бързо натрупване на човешки и материален капитал.
В днешния конкурентен световен пазар държавите имат нужда да подобрят и диверсифицират индустриите си непрекъснато в съответствие с техните променящи се богатства. Успехът на фирмите пионери или провалът в подобряването и/или диверсифицирането ще повлияе на останалите компании дали да ги последват или не. Правителствените компенсации за такива фирми пионери могат да засилят процеса.
Индустриалният прогрес също така изисква координация на свързаните инвестиции сред фирмите. В Еквадор, която в момента е успешен износител на цветя, допреди десетина година фермерите не можеха да отглеждат цветя, тъй като не разполагаха с модерно съоръжение за охлаждане в близост до летището. Частните фирми пък не инвестираха в подобни проекти поради липсата на цветя за износ.
В подобна ситуация, в която пазарът само се проваля в опитите да преодолее подобни пречки и се губят важни инвестиции, правителството може да изиграе важна роля. Именно това може да бъде една от причините, която докладът Growth Commission отбелязва, че всички успешни икономики имат отговорни, надеждни и способни правителства.
Сега светът стигна толкова далеч по пътя за интеграция, че няма връщане назад. Ние трябва да приемем уроците от миналото и да се фокусираме върху създаването на добре функциониращи пазари, както и да дадем възможност на развиващите се икономики изцяло да открият относителните предимства. Като част от този процес облекчаващата роля на държавата е желателна както в развитите, така и в развиващите се икономики, въпреки че подходящата й роля може да бъде различна в зависимост от степента на развитие на страната.
В крайна сметка в съвременния сложен и интегриран свят дори и най-конкурентните икономики може да имат нужда от подкрепа, докато се изкачват нагоре.
* Джъстин Лин е главен икономист в Световната банка и старши вицепрезидент на банката по въпросите на икономическото развитие
Материалът е предоставен от Project Syndicate
.