Въпросът с водата в пилешкото още е висящ
България трябва да променя наредбата заради несъответствие с европейското право, но протака
Автор: Shutterstock
Как започна всичко
В края на 2012 г. в различни медии се появиха информации, че производители на пилешко месо целенасочено инжектират в него вода, за да увеличат теглото и "печалба за сметка на потребителите". Обикновено сигналите идваха от представителите на институциите, свързани със земеделското министерство. В рамките на около месец агроведомството светкавично реагира с проектонаредба, в която бе заложено изискването водата в пилешкото месо да не надвишава 4.3%. Забраната важи и за т.нар. заготовки (продукти, преминали преработка) и продукти от птиче месо (виж подробности в графиката). Впечатляващото е, че изискването беше формулирано така, че на практика важеше само продуктите на българските производители, а не и за вноса от чужбина. През януари 2013 г. започнаха масирани проверки в търговската мрежа за нарушения, често придружени и от официални лица и медии.
На три инстанции
Производителите изпратиха в земеделското министерство редица възражения, но това не спря приемането на правилата. Затова новите разпоредби бяха атакувани в съда и пред Европейската комисия. Жалбата на асоциацията на месопреработвателите, подадена до административния съд, не постигна особен ефект. На първа инстанция съдиите решиха, че проблем с текстовете на ведомството няма, въпреки факта, че противоречат на еврорегламентите. Ефект обаче даде жалбата до Брюксел.
По неофициална информация дирекция "Земеделско законодателство" към Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Брюксел още в средата на миналата година започва да проверява законодателната иновация. От България е поискана официална информация за направените промени и мотивите за тях. През декември миналата година в агроведомството пристига официално писмо, в което се казва, че забраната за влагане на вода в заготовките и продуктите от птиче месо не може да бъде прилагана. Причината е, че тя противоречи на европейските регламенти, в които няма въведени правила за максимално допустимо водно съдържание. Европейската служба има и още забележки - например, че промените в наредбата са направени набързо, без предварително съгласуване за съответствие с европейското право, каквото би трябвало да има. Така пред България остава възможността да промени текстовете и европейската дирекция изисква срокове за това. Нарушението на това условие може да доведе до наказателна процедура за страната.
Шест месеца работа
Също по неофициална информация в отговор на критиките от Брюксел България изпраща писмо, в което съобщава, че през януари е създадена работна група, която да разгледа наредбата. Групата заседава шест месеца, преди да предложи от текстовете да отпадне изискването за водно съдържание в пилешките продукти и заготовки. През този юни земеделското министерство публикува проекта за обществено обсъждане и към него няма постъпили възражения. Около месец след това обаче промените все още не са обнародвани в Държавен вестник. Запитани, от агроминистерството обясниха, че макар процедурите по обсъжданията на корекциите в наредбата да са приключили, сега трябва да се премине през процедура по съгласуване с различни ведомства, дирекции в министерството и др. Чак след това било възможно наредбата да бъде изпратена за публикуване в Държавен вестник. До редакционното приключване на броя това не се беше случило. Не беше ясно и дали е възможно всички процедури да приключат в мандата на кабинета "Орешарски", или ще се наложи въпросът да остане в наследство на бъдещото служебно правителство.
Загуби по веригата
Промените вероятно ще бъдат обнародвани. По оценка от бранша обаче заради тази законодателна инициатива от година и половина секторът търпи загуби. Основната причина е, че забраната за влагане на вода не важеше за чуждестранната продукция, и това даваше възможност тя да бъде предлагана на по-ниски цени от българската. От асоциацията на месопреработвателите казват, че от приемането на правилата досега има видим ръст на чужди продукти в търговската мрежа, макар че до преди това традиционно продажбите в този сектор бяха български. Най-сериозен, пак по наблюдение на бизнеса, е вносът от Полша, като цените са с до 10 - 15% по-ниски. От бранша съобщават още, че е трудно да се оценят конкретните загуби. Имало фирми, чиито обороти са спаднали с до 30 - 40% през последната година.
Как се променят лоши правила
Извод от сагата с пилешкото месо е и че по-бърз резултат може да се постигне, ако определени законови текстове бъдат обжалвани в ЕК, отколкото пред българския съд. Адвокат Елена Тодорова от Schoenherr, кантората, работила по жалбите срещу наредбата, потвърди, че засега ефикасната защита срещу нарушенията на правото на ЕС е възможна само чрез процедура пред ЕК. "Ако сигналът до комисията бъде подготвен и структуриран правилно, тя реагира в почти същия срок, в който в България може да се очаква окончателно решение на последна съдебна инстанция", казва Тодорова. По думите й обаче "реакцията на комисията се базира на установеното общностно право и на практиката на Съда на Европейския съюз и поради това е предвидима за нас, юристите". Тодорова казва още, че всеки, независимо дали става дума за физическо лице, търговско дружество или сдружение, може да подаде сигнал в Брюксел срещу държава членка, която нарушава или прилага неточно общностното право, при това без жалбоподателят да доказва правен интерес или да заплаща такси. Отделно сигналът може да бъде и на български език, което също би спестило такси за преводи и др. "От тази гледна точка според мен механизмът да се сигнализира Брюксел ще работи успешно във всеки случай на законови, подзаконови или административни мерки и практики, приети или приложими в България, които влизат в разрез с разпоредба или дори принцип на правото на ЕС", казва Тодорова. Освен това допълни, че се надява да не се стига до по-масово подаване на основателни сигнали до комисията.
"Това би означавало, че законодателните ни органи или държавната ни администрация не познават правото на ЕС", допълва адвокатът. Пример за което се оказа наредбата за пилешкото месо.
.