Фил Милър: Много от моловете ще останат затворени
Още по темата
"Милър дивелъпмънтс":Искането за намаление с 50 % на наемите в мол Варна звучи несериозно
В края на септември шотландският холдинг "Милър груп", специализиран в строителството и управлението на недвижими имоти, сключи договор за покупката на строящия се в момента "Мол Варна" на "Интерсервиз Узунови" срещу 120 млн. евро. Това е най-високата цена, платена за търговско-развлекателен център у нас. "Мол Варна" е един от шестте подобни проекта, които в момента са на различна фаза на изграждане в града. "Милър груп" е специализирана в строителството, инвестициите в жилища и развитието на недвижими имоти. Оборотът на компанията през миналата година е близо 550 млн. паунда с очаквания тази година да достигне 568 млн. паунда.Фил Милър е изпълнителен директор на "Милър дивелъпмънтс" (Miller Developments) от 1997 г.
Как избрахте именно "Интерсервиз Узунови" и "Мол Варна" за влизането си в България?
- Причините са основно две. Харесахме потенциала на мястото, където се изгражда "Мол Варна". Той се намира на кръстовището на две от основните транспортни артерии. Важна е също и близостта му до една от най-гъсто населените части на града. От друга страна, харесахме и самия проект на "Мол Варна". Втората причина е, че ние развиваме търговския си бизнес в цяла Европа, като установяваме партньорство с представители на местния бизнес. Спазваме този принцип, тъй като сме убедени, че за да изработим най-добрия продукт, ни е нужна и местната гледна точка към пазара. Смятам, че България има невероятен потенциал. Това вече започва да личи в редица сфери. В този смисъл ние с удоволствие ще се възползваме и от възможността да работим и върху други съвместни инвестиции в България.
На какъв етап е сделката за придобиването на "Мол Варна" от "Милър груп" ?
- Ние вече подписахме сделката и очакваме проектът да бъде завършен, за да влезем във владение на мола. Според клаузите на договора ни с "Интерсервиз Узунови" с наша помощ те ще разработят цялостната схема за функционирането на "Мол Варна", след което ние ще закупим имота. Това обаче ще стане едва в момента, в който той вече е готов и започне да работи.
По какво ще с различава търговският микс, който вие ще предложите, от този на останалите молове във Варна?
- Миксът е функция на мащаба. Клиентите на един мол трябва да имат достатъчно възможности за избор. За различните търговци в него трябва да има достатъчно място за развитие. Това, което се наблюдава в цял свят, е, че международните вериги не се ограничават с откриването на един или два търговски обекта. Те се стремят към развитието на цялостна търговска схема. Така че големите брандове ще искат да имат свои магазини в София, но и във Варна и в други градове. В този смисъл нашата основна цел е да създадем такава схема, че да привлечем международните брандове в "Мол Варна" и да предоставим достатъчно добри условия за развитие на бизнеса им. Страничният ефект от тяхното присъствие ще е фактът, че те ще дойдат тук с опита, от който вероятно ще се възползват и други, местни търговци.
Сред ключовите клиенти в мола са веригата за бързооборотни стоки "Пикадили", компанията за управление на кина "Арена", веригата "Ескалибур", която ще поддържа десетпистов боулинг. Центърът ще има ледена пързалка на около 800 кв.м. Тя ще се изгражда и управлява от специализираната компания "Капела плей" (Capella Play). Сред наемателите в мола ще са "Ню Йоркър" (New Yorker), "Еспри" (Esprit), "Спайдър" (Spider) и "Фокс" (Fox). Други наши наематели ще са "Кетуок" (Catwalk), "Мис сиксти" (Miss Sixty), "Енерджи" (Energy), "Фънпойнт" (Fanpoint), "Хот спот" (Hot Spot), спортните магазини на "Пума", "Адидас" и др. В "Мол Варна" ще бъдат представени също веригите за бързо хранене "Бъргър кинг", "Хепи", както и кафенетата "Коста кафе".
Имате ли отношение към подбора на компаниите, които ще бъдат представени в "Мол Варна"?
- Да, ние работим по това заедно с екипа на г-н Узунов. Помогнахме ефективно при съставянето на микса от наематели и при сключването на сделките с отделните търговци. Това ще е комбинация от местни търговци на дребно и международни брандове. Ние се стремим да постигнем не само съчетание от вериги за продажба на маркови дрехи, но и на вериги за хранителни стоки, ресторанти за бързо хранене, места за отдих, кинокомплекси и др. Целта е хората да влязат в този мол и да прекарат там цял ден, да живеят в него.
Имате ли наблюдение как функционират подобни големи търговски обекти в страни със сходен на българския, нисък стандарт?
- Да, този въпрос ни беше задаван още в началото, когато започнахме да създаваме бизнеса си в държави с развиващи се икономики. В Португалия например независимо от ниския стандарт нашият опит със създаването на ритейл паркове беше много положителен. Друг пример е Будапеща, където на практика не би трябвало да има толкова интензивно търсене на продуктите, които ние предлагаме. Това са предимно маркови продукти с висока стойност и цена. Разбира се, подборът на търговците тук няма да е като този на "Оксфорд стрийт" в Лондон и ние не очакваме да постигнем оборотите, които могат да бъдат реализирани там. Уверени сме обаче, че тук ще има сериозен интерес към качествените маркови дрехи и стоки, които ще бъдат предложени в "Мол Варна", както и към самото преживяване от пазаруването. Това поне сочи опитът ни.
Как виждате бъдещото си партньорство с "Интерсервиз Узунови" в създаването на ритейл паркове и на други места в България?
- Ако България следва тенденцията в развитието на другите държави, които са се присъединили към ЕС, тук в близките години информираността за търговските марки, покупателната способност и интересът към по-висок стандарт в търговията трябва бързо да се развие. Функция на това развитие естествено ще бъде и нарастващата необходимост от нови и модерни търговски центрове, ритейл паркове и т.н. Историята на нашата компания показва, че ние винаги сме се възползвали от възможността да продължим бизнеса с успешните си партньори. В момента обаче няма нищо конкретно, за което да можем да говорим.
Проектите за строеж на молове във Варна са вече шест. Два са почти готови. По останалите четири се работи. Не мислите ли, че шест мола, съсредоточени в един и същ район на града, са прекалено много?
- На първо място аз не мисля, че всички молове ще бъдат построени. А дори и да бъдат построени, едва ли ще заработят. Като цяло обаче става дума за надпревара и ако тези центрове бъдат отворени, търговците в никакъв случай няма да отидат в четири или пет различни търговски центъра, за да предлагат едни и същи стоки. Така че по отношение на това кой мол ще предпочетат търговските вериги ние нямаме притеснение. Не ни плаши нито един търговски обект, който предстои да бъде открит през тази или следващата година.
А какво се случва с мол, който е построен, но не отваря врати?
- Както казах, в тази сфера винаги повече се говори, отколкото се работи. Обикновено разумът на инвеститорите надделява и проектираните молове така и не се построяват. В Будапеща например в непосредствена близост до нас бе открит друг мол, който и до този момент е полупразен и работи твърде зле.
Как ще се справите с липсата на достатъчно и добре подготвен персонал за обслужването на търговски обект от подобен мащаб?
- Това, което сме установили и на други места, е, че определено има период на обучение. В същото време ние работим с много опитни търговци, които знаят какво правят. Когато е необходимо, ние също предлагаме обучение и помощ на по-неопитните. По принцип ние се стремим да използваме помощта на компаниите, които управляват мола - т.нар. агенти. Те обучават търговци, които нямат достатъчно опит. Това обаче рядко се случва в моловете.
Планирате ли подобни инвестиции и в други страни от региона?
- Да, ние работим в 8 страни в Европа. Инвестираме в Румъния, в момента строим в Унгария. Другите държави, в които работим, са Гърция, Португалия, Германия, Дания. По отношение на европейския пазар това, което наблюдаваме в момента, е забавяне на възвръщаемостта на инвестициите. Колкото по-зрял и развит е пазарът, като например този в Обединеното кралство, Германия и Франция, толкова по-бавна е възвръщаемостта на направените инвестиции. В Централна Европа - Унгария, Полша и Чехия, нещата са по-уравновесени. Докато в развиващи се пазари като тези в Румъния и България се наблюдава т.нар. натиск – хората са готови да плащат повече пари за маркови стоки. В момента на пазара започва да излиза и Сърбия. Тя е много сходна с България – недостатъчно развита, но с голямо търсене.
.