СМТ: Предложените за второ четене редакции в проектопромените в ЗЗК са още по-вредни и дискриминационни
Редакциите в проектопромените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), внесени преди второ четене от депутата от Коалиция за България Румен Гечев и група народни представители, са още по-дискриминационни и неясни. Предложените свръхрегулации ще повишат цените, ще влошат бизнес средата и ще навредят на малките и средни български производители. Това се казва в становище на Сдружението за модерна търговия (СМТ), изпратено до депутатите от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм във връзка с предстоящото обсъждане на второ четене на текстовете.
Неясните текстове водят до несигурност на пазара
Според документа една от изключително неясните формулировки е тази на понятието "значителна пазарна сила", което се презюмира при пазарен дял над 20%. "Основният недостатък на този подход е липсата на ясно разграничение между новата категория "значителна пазарна сила" и класическата категория "господстващо положение". Предложенията за допълване на оригиналната дефиниция и въвеждането на презумпции, свързани с прагови нива пазарен дял по никакъв начин не подобрява законодателния текст, а напротив – повдига нови въпроси, включително като въвежда регламентация, която директно противоречи на нормативни актове на ниво ЕС." се казва в становището.
Друга неясна формулировка е включената нова т. 6 към чл. 21 от ЗЗК, която забранява "необосновано пряко или косвено въздействие върху предприятие с цел отстраняването му от съответния пазар". Новият текст е неясен и без аналог в европейската правна уредба на злоупотреба с господстващо положение, с която чл. 21 е напълно хармонизиран. Според становището на СМТ тази мярка "създава непредсказуемост при прилагането и опасност от налагане на двойни санкции за едно и също поведение, което противоречи на основни принципи, заложени в Конституцията и в Европейската конвенция за правата на човека."
Дискриминационните регулации вредят на бизнес средата
Предложените редакции съдържат и редица текстове, които са насочени само към големите търговци на храни и ги дискриминират спрямо доставчиците и спрямо всички останали играчи на пазара. Пример за това е дефиницията "по-силна позиция при договаряне", която в текстовете е презюмирана само от търговец към доставчик, въпреки че практиката сочи за редица обратни случаи.
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени и редица свръхрегулации в Закона за храните, които според становището дори не са насочени към целия сектор, а само към определени търговци на храни. Според становището "Този подход противоречи на указанията от Зелената книга на ЕК, където изрично се сочи, че проблеми с нелоялни търговски практики може да има не само по веригата за доставка на храни, но и във всички сектори свързани с производство и доставка на бързооборотни потребителски стоки."
Пример за такава регулация е предвиденото задължение за предприятията с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв., които купуват храни, предназначени за последваща продажба в обекти за продажба на храни, да изготвят "проекти на типови договори и/или общи условия за доставка на храни" и да ги изпращат на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ за оценка на съответствието им с правилата на конкуренцията. Договорите трябва да съдържат предоставяните на доставчиците услуги, както и условията, при които се предоставят.
Становището на СМТ по този текст е следното: "Адресати на нормата са само търговци на храни, но не и производители и преработватели, което няма рационално обяснение, тъй като нелоялни търговски практики могат да се проявят във всички части на веригата на доставка на храни производител-преработвател-търговец. Липсва яснота защо е предвиден размер на оборота от 50 млн. лв., а не равенство пред закона на всички субекти. Създава се съмнение, че правилата са насочени срещу конкретни пазарни участници, а не срещу нелоялните търговски практики като такива."
Според сдружението одобряването от КЗК на всички промени в договорите ще доведе до блокиране на търговския оборот и невъзможност да се договорят клаузи в съответствие със спецификата на доставяните стоки и волята на страните. Особено в сектора на храните забавяне на сключването на договора с 1, 2 или повече месеца докато се произнесе КЗК може изобщо да обезсмисли неговото сключване. На практика в сектора на търговията с храни ще се стигне до свръхрегулация на коректни пазарни участници, каквито са търговските вериги (които работят с писмени договори, прозрачно), а сивият сектор ще остане встрани от правилата. По този начин предлаганата регулация ще стимулира сивата икономика, тъй като ще мотивира част от икономическите агенти да не "достигнат" нивата на установените в Закона за храните обороти, за да не бъдат засегнати от ограниченията.
В обобщен вид позицията на СМТ е, че предложените изменения между първо и второ гласуване не отстраняват принципните недостатъци на законопроекта и аргументите на сдружението, изложени в становището по законопроекта, остават актуални:*Продължава да липсва оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.
Във връзка с внесените редакции на проектопромените в ЗЗК изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев заяви следното: "За съжаление остават актуални притесненията, че законопроектът е опасен за българската икономика и ще нанесе вреди на производителите, търговците и най-вече на потребителите. Решението да се върви към тежки регулации, насочени срещу определени предприятия, а не към саморегулация с цел подобряване на конкурентната среда, изглежда прибързано и неоправдано. Ако изобщо е необходима държавна намеса за справяне с нелоялните търговски практики, то СМТ напълно споделя виждането на експертите от Световната банка, че подходящият начин е създаване на правила на плоскостта на търговското право и разрешаване на споровете от специализирани правораздавателни органи."
*Предложените промени в конкурентното законодателство създават твърде строга регулация, която ще намали допълнително конкурентоспособността на българските компании.
*В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.
*Свръхрегулациите в Законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.
*Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавна намесва в свободата на договарянето.
*Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.
*Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.
*Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.
*Законопроектът дискриминира търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси, както и търговците на храни с по-висок оборот спрямо тези с по-нисък. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.
*Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.
*Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.
*Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търговски практики, като решение срещу нелоялните практики.
*В анализ, изготвен по поръчка на българското правителство, Световната банка препоръчва регулиране на нелоялните търговски практики със средства на търговското право и разрешаване на споровете от търговските съдилища. Законопроектът е окачествен като опасен за благосъстоянието на потребителите и без аналог в държавите от ЕС.
.