Георги Попов: "Стандарти за хляба – най-рано догодина по това време"
"Трябва да има стандарти и за суровините", казва председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България"
- Какво става с цената на хляба?
- Цената на хляба навсякъде в страната расте, но с различни темпове. Някъде тя достигна тавана си, другаде ще продължи да расте.
- От какво зависи таванът?
- От цената на брашното.
- От земеделското министерство многократно напомниха, че цената на хляба се формира в съотношение 1:2:4 за зърно-брашно-хляб, договорено от Консултативния съвет по зърно още през 2000 г.
- Да, това е съотношението, но тогава цената на хляба беше 50 стотинки за 700 грама, а сега е около лев, защото тогава тон брашно се продаваше за 250 лв., а сега - за 600 лв. Дизеловото гориво преди десетина години струваше 1.20 лв. за литър, сега е 2.20 лв. Работната заплата също беше друга тогава. Изобщо всички разходи са умножени по две. И към всичко това трябва да се добавят 20% ДДС.
- Това ли е обяснението за растящите цени на хляба?
- Обяснението е в растящите цени на брашното. Преди около 20 дена тон от най-евтиното брашно се търгуваше за 350-400 лв. Сега брашното се продава за 550-650 лв. за тон заради поскъпването на пшеницата. В момента има по-голямо от обикновеното търсене на пшеница на българския пазар и зърнопроизводителите трябва да са луди, ако не продават по-скъпо.
- На какъв етап е подготовката за стандартите за хляба?
- На етап говорене. Говори се, че ще има такива стандарти. Нашата организация е против това да се правят стандарти за хляба, без преди това да са направени стандарти за суровините, които се влагат в хляба, и без да е ясен контролът върху крайния продукт. Между 65% и 70% от производителите в бранша са в сивия сектор. Така че дори да имаме стандарти, не сме готови да ги приложим. Ако целта е само да ги напишем и да сложим нови етикети, ще стане. Но нали не това е целта.
- Твърдите, че няма контрол върху производството на хляб?
- Би трябвало то да се контролира от РИОКОЗ (Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве). Но контролът на РИОКОЗ е много пожелателен. Те не контролират фирми, които не са регистрирани. В замяна на това пък легалните производители са проверявани повече от нормалното. На практика държавата няма вярна статистика колко хляб се произвежда в страната. Според Националния статистически институт например, потреблението на брашно е 420 хил. тона годишно. А според браншовия Съюз на мелничарите – 800-850 хил. тона.
- Какви са прогнозите ви за бъдещето на стандартите за хляба?
- Такива стандарти ще са факт най-рано догодина по това време. Преди това трябва да си подредим градинката, т.е. собствения бранш. Трябва да заработи и Агенцията по храните, която ще контролира какво се случва не само в нашия сектор.
.