Създаването на хранителна банка е на дневен ред и в България. Над 20 организации и фирми основаха Форум хранителни банки: "Проблемът с глада и изхвърлянето на храна и хранителните банки като част от решението". Идеята им е заедно през следващите месеци да оценят проблемите и възможностите пред съществуването на хранителни банки в България.
Инициаторът ФОРА - Фондацията за общностно развитие, работи за каузата на хранителната банка от няколко години. "Опитваме се да популяризираме идеята и да създадем
Мрежа от потенциални партньори
за разработването на работещ и устойчив модел", каза директорът й Марина Бракалова. Това означава да се проучи какъв обем и вид продукти могат да се събират в хранителните банки. Какво би стимулирало и какво пречи сега на даряването на храни. Какви са нуждите от хранително подпомагане.
Какъв би бил оптималният модел за съхраняване и транспорт на храната, за контрол върху качеството й, за раздаването й на база на съществуващи ресурси и инфраструктура. Успоредно се оценява и нормативната и регулаторна среда в България, която да създава условия и предпоставки за бизнеса да дарява.
ФОРА и Форум хранителни банки се облягат на опита на Американския и Българския червен кръст в няколко региона в България, където през 2004-2006 г. започва пилотна инициатива за подпомагане на възрастни хора. На областно ниво и досега се събират хранителни продукти от БЧК и негови партньорски организации по места чрез периодични публични компании, като се разчита предимно на труда на доброволци.
Това, което
Научихме от пилотния проект
е, че този модел има потенциал и може да работи на местно ниво, казва Марина Бракалова. Хранителните продукти могат да се събират чрез кампании, когато хората имат доверие в начина на използването им. Публичният сектор на местно ниво има ресурси, които могат да бъдат използвани за целите на хранителна банка - складови помещения, хладилни камери. Научихме също, че нуждите са доста повече от броя на хората, фигуриращи в списъците на социално подпомагане.
Така стигнахме до извода, че за да достигне своя потенциал, хранителна банка трябва да се професионализира и да бъде основен предмет на организация(и), създадена(и) с тази цел. Необходимо е да се достигне до хранителната индустрия на национално и международно ниво, за да се използва повече от наличния ресурс на храни, казва тя.
За да се оценят нуждата, потенциалното покритие и обхватът на работа на такъв механизъм, от форума проучват сегашната инфраструктура и услуги за хранително подпомагане. Съществуващите решения
Изглеждат по-скоро на парче
Храна се предоставя епизодично в рамките на сезонни социални кухни или в рамките на програми на неправителствени организации, които пряко зависят от наличието на финансиране.
"Освен това ресурси и инфраструктура за целта се създават от различни сектори и организации, действащи независимо едни от други", добавя Мая Калчева, ръководител по проекта за развитие на хранителни банки от ФОРА. Според нея за жалост хранителното подпомагане не е постоянен инструмент за социално подпомагане в България.
На него се гледа като на епизодична подкрепа на определени хора, а не като на дългосрочна стратегия за по-добро качество на живот. Калчева добави и че публичният сектор, бизнесът и неправителствените организации работят паралелно и инвестират в хранително подпомагане, често без да знаят един за друг и да си партнират.
Затова и основната цел на ФОРА е при планирането на модел за хранителна банка да участват всички, които в момента имат отношение към хранителното подпомагане. Като си партнират, те могат да оптимизират ресурсите и капацитета.
Иванка Джонева-Минолти,мениджър "Връзки с обществеността и с правителствените институции" в "Крафт фуудс" България:
Хранителната банка е необходимост за България. За нас тя е най-доброто решение и икономическият смисъл в него е напълно очевиден, защото печелят всички страни в този процес, държавата – също... |
Стоянка Велинова, главен счетводител на "Данон":
Ще ни облекчи, ако можем да дарим стоките, които са не годни за продажба, но са годни за консумация. Ако има някой, който да идва да ги взима и да ги дарява на социален дом. Затова и се радваме на варианта с хранителната банка. |
Елена Симеонова, мениджър "Корпоративни комуникации в "Метро кеш енд кери" България:
Ако хранителната банка се направи така, както трябва, и държавата е страна в този процес, компания като нашата би партнирала. Така е предвид, че една от основните цели е храни, годни за консумация, но не и за търговия, да стигнат до нуждаещите се. При съответния контрол за качеството, разбира се. |
Кирил Вътев,
управител и собственик на "Тандем"
Има много нужда от реализирането на такъв проект. Подходът е цивилизован и интелигентен – няма губеща страна. Логиката му е ясна и чиста. Сложното е да бъде правилно регламентиран и контролиран. Сигурен съм, че търговските обекти и производителите лесно ще бъдат убедени в ползата от проекта. По-трудно ще е с държавната администрация, и то не със здравното и земеделското министерство, а с финансовото и социалното. |
Николай Русев, изпълнителен директор на ЦБА
Ако такъв проект стартира със сигурност ще пресметнем дали ни излиза по-евтино да бракуваме или да даряваме. |
.