Регистрация

В софтуера с отворен код има здрава търговска логика

Автор: Антон Андонов, Изпълнителен директор на INSinfotrade 28 юни 2010

Софтуерът с отворен код (СОК) се отличава концептуално от този със затворен код единствено по това, че неговият изходен код (първоизточникът на всяка програма) е публично достъпен в интернет. Така че той може да бъде променян и дописван както от авторите му, така и от други компании и лица. Тази разлика е ключова и определя големия потенциал за развитие на СОК. Масовият софтуер обикновено е именно със затворен изходен код, т.е.

Кодът се пази ревниво

от неговите собственици. Така те си гарантират авторството и финансовите приходи от текущите и бъдещите версии. Този модел облагодетелства софтуерните компании, но често не е в интерес на потребителите. Като правило клиентът откупува само право да използва програмата в конкретна нейна версия и често няма никакви гаранции за бъдещо развитие на продукта. За софтуерна поддръжка често се плаща солидна годишна такса.

Освен това поправки и доработки се извършват само от компанията – автор на продукта. Тя е и единствената, която определя цената и сроковете за доставка на допълнителните услуги и новите версии. Друг недостатък на затворения изходен код е трудното отстраняване на проблеми със сигурността. Обикновено реакцията на компанията автор се забавя, а през това време потребителите са уязвими.

Минус е също, че когато компанията автор прекрати поддръжката за дадена версия, потребителите се принуждават да си купят новата версия, дори и да нямат нужда от нововъведенията. Затова фирмите, които предлагат софтуер със затворен изходен код, обикновено се стараят да държат клиентите си заключени около техните технологии, което често ги превръща в монополисти. Авторите на СОК, напротив, публикуват изходния код. Така

Клиентите могат да го адаптират

и променят. В тази политика има здрава търговска логика. Чрез поправките клиентите развиват програмата. Като я напасват към нуждите си, потребителите подсказват на авторите точно каква функционалност им липсва. Често дори я развиват сами, което обогатява основния продукт и в същото време спестява време, пари и усилия на основните разработчици. Така общата стойност на създаването на такъв софтуер може да се окаже в пъти по-ниска от алтернативата му със затворен код и ограничен брой програмисти.

Предимство на СОК е и че може по-лесно да се интегрира с друг такъв софтуер и дори към затворена платформа. Освен това може изключително лесно да се локализира на български език. Също така СОК може при необходимост лесно да се пренесе и върху нова платформа.

Съществуват и цели операционни системи с отворен код като множеството вариации на Linux и BSD UNIX. Голяма част от Mac OS X, една от най-успешните потребителски платформи, също е стъпила на СОК компоненти. Предимство тук е, че бизнес потребителите могат да избират между различни доставчици на платформа, на хардуер и на софтуер, като по този начин постигнат най-доброто съчетание.

За консултации или услуги по имплементация, интеграция и поддръжка могат да се обърнат към предпочитан доставчик, който не е задължително да е официален партньор на компанията автор.

Тъй като фирмите – създатели на СОК, не разчитат на продажба на лицензи, те концентрират усилията си върху предлагането на допълнителни услуги като абонамент за поддръжка или специфични за конкретен клиент услуги. Така бутиково те адаптират софтуера към потребностите на клиентите, без да има нужда самите потребители да напасват нуждите си към възможности, които дадена фиксирана платформа им предлага.

Като цяло СОК има място във всяка част от ИТ инфраструктурата на една компания – от работните станции, през комуникациите (електронна поща, телефония) до системите за управление и планиране (ERP). Важни предимства са на първо място генериране на икономии от софтуерни лицензи – пари, които най-често изтичат навън. На второ – бързина и гъвкавост при внедряване и поддръжка на иновативни решения с помощта на локални технологични компании.

Важно е да се акцентира върху факта, че СОК не означава непременно нито безплатен софтуер, нито нелицензиран софтуер. СОК се разпространява под свободни и отворени лицензи, които могат да бъдат и безплатни, но за услуги като поддръжка, внедряване и интеграция да се заплащат такси.

Безплатен може да бъде всеки софтуер, независимо дали е с отворен изходен код или не. Моделът на COK не е в противоречие със законите за интелектуална собственост и също е обект на авторски права. СОК продават, внедряват, интегрират и поддържат компании като Red Hat, Novell, IBM, Oracle и техни партньори в целия свят, включително в България.

При този софтуер
изходният код е...

MS Office, MS Windows 7 – затворен и се продава
MS Internet Explorer – затворен и безплатен
Apache, OpenOffice, Ubuntu Linux – отворен и безплатен
MySQL – отворен и може да бъде лицензиран срещу или без заплащане

Опитът на Франция
с отворения код

През 2006 г. френската полиция мигрира софтуерната си инфраструктура от Windows към платформата с отворен код Ubuntu Linux и замени Microsoft Office с OpenOffice. Постепено внедри и браузъра с отворен код Firefox и мейл клиента Thunderbird. В доклад, публикуван от Open Source Observatory and Repository (osor.eu) на Европейската комисия, става ясно, че ИТ бюджетът е намалял със 70%, без да се намалява ефективността на работата. От 2004 г. до момента в резултат от миграционната стратегия са спестени 50 млн. евро от лицензионни такси и разходи за поддръжка.
Освен в полицията Linux се използва и в други правителствени институции във Франция. Френската национална асамблея например оперира с над 1000 работни Ubuntu станции, а Министерството на земеделието на Франция използва Mandriva Linux.
Повече на http://www.osor.eu/case_studies

• Последна версия на препоръките за подбор на СОК в публичните администрации от ЕС: http://www.osor.eu/idabc-studies/guidelines-for-public-administrations-on-procurement-and-open-source-software-2008-draft-version

• Създаден е общоевропейски софтуерен отворен лиценз – European Union Public License (EUPL) – утвърден на 22 езика, включително български, с цел промотиране на СОК и унификация на лицензирането му в рамките на ЕС.
http://ec.europa.eu/idabc/servlets/Doc?id=31974
http://ec.europa.eu/idabc/servlets/Doc?id=32001

Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол Четири компании доминират пазара на концентриран алкохол, а спадът на местните продажби през 2017 г. донякъде се компенсира от силен износ
На глобалния пазар на играчки: За поредна година Pokemon е номер едно Продажбите в България следват световните тенденции - търсят се високотехнологични продукти като роботи и дронове, свързани с филми играчки, настолни игри
"Билла България": 10 нови магазина и печалба от оперативна дейност през 2026 г. Компанията ще инвестира 43 млн. евро в експанзия и обновяване на обекти