Ядките показват, че може и по-добре
Слънчогледовите семки и фъстъците са с почти 80% дял от обема на пазара
Чавдар Димов, по данни на "Нилсен България"
Пазарът на ядки мина през интересни времена. Разследвания, канцерогенни съставки, съмнения. От известно време обаче се забелязва раздвижване. Производителите инвестираха в развитие, заложиха на нови опаковки, по-агресивен маркетинг, веригите пуснаха собствени марки в категорията. И нещата, изглежда, започнаха да се получават.
Пазарът
През 2009 г. общият обем продажби на пакетирани ядки възлиза на над 11 780 тона. Като че ли свикнахме все по-рядко да виждаме ръст на някоя категория за последната година, но тук случаят е точно такъв. Продажбите са пораснали с 9% в количество и с почти 10% в стойност спрямо 2008 г.
През последните две години продуктите на чужди производители плахо започват да си спечелват по малко дял от продажбите. И макар че през 2009 г. на тях се падат едва 2% от общите количества, само две години по-рано този дял е бил десет пъти по-малък. Това прави любопитен въпроса за потенциала на този сегмент. Все още обаче българските производители са далеч от всякакви притеснения на тази основа, защото 98% от продадените обеми са техни, а измерена в стойност, картината е практически същата.
По отношение на ядките (а и не само) българите са традиционалисти. Почти 80% от прдадените количества са за слънчогледа и фъстъците – двата вида, които спокойно можем да определим като тези с най-сериозни традиции в страната.
Най-популярния вид ядки са слънчогледовите семки. На тях се падат малко над половината продадени количества (51%). Делът им от общата стойност обаче възлиза на едва 30%, което без съмнение се дължи на по-ниската им цена в сравнение с повечето други видове. Интересното е, че миналата година слънчогледовите семки са регистрирали 15% спад в тежестта си на пазара, достигайки до 45% дял (при 60% през 2007 г.).
Спадът в дела на слънчогледа през 2008 г. се дължи от части на повишаването на този на фъстъците. Те са отчели нарастване на дела си с пет процентни пункта до 30%, което ги прави втория по значение вид за пазара. През 2009 г. обаче тежестта им се връща до нива от 27% в обем и 22% в стойност.
Сред другите видове могат да се отбележат бадемите, кашуто, лешниците и шамфъстъците. Техните обеми обаче са минимални, като общите им продажби формират дял от малко над 11% от пазара. През 2009 г. специалните ядки са намалили значението си до почти 8% дял от обемите при 10% година по-рано. По своята същност те представляват някой от другите видове ядки с добавено върху тях покритие (например бирен фъстък). Те са третият най-продаван вид.
Най-продаваните разфасовки ядки са тези с големина до 100 и между 100 и 200 грама. През 2009 г. в такива разфасовки са продадени почти 80% от количествата, като разпределението е почти равномерно между двата вида с лек превес за тези между 100 и 200 грама. Останалите продажби са в разфасовки между 200 и 500 грама. На пазара има и по-големи опаковки, но значението им за общите продажби е практически нулево.
Разпространение и цени
Разпределението на продажбите по канали на разпространение показва повишаване на деля на модерната търговия – магазините с площ над 300 кв.м увеличават дела си с четири пункта и достигат до почти 24% дял от продадените обеми през 2009 г. Будките и павилионите, удобните магазини, кафенетата и бюфетите и магазините до 20 кв.м свиват леко дяловете си. Като цяло повече от половината продажби (53.5%) на категорията се реализират в обекти с големина над 40 кв.м.
Средната цена за килограм ядки през 2009 г. е 7.59 лв. и почти не е променена в сравнение с 2008 г. Една опаковка пък се е продавала средно за 1.04 лв. Интересното е, че цената за килограм е най-висока (10 лв.) в модерната търговия, която е и най-растящият по продажби канал. Данните на "Нилсен" разкриват, че там цената на опаковка също е най-висока, което обаче може да означава, че клиентите на най-големите магазини просто купуват по-скъпи продукти.
.