Преговорите за климата пренебрегват хранителната криза
Международните преговори в Копенхаген, чиято цел е да се подготви политическата рамка за ново споразумение за борба с климатичните промени, пренебрегват световната хранителна криза, която изисква едновременното прилагане на мерки за увеличаване на производството на продоволствия и ограничаване на климатичните промени. Това е заявил Жак Диуф, ръководител на Световната организация по прехраната към ООН (FAO) пред EurActiv и Ройтерс.
"В исторически план дискусията за измененията в климата беше центрирана най-вече около индустрията, например заводите и транспорта, но по-малко около първичния сектор – земеделието", каза Диуф, подчертавайки необходимостта всеки нов глобален климатичен пакт да взема предвид въздействието на селското стопанство върху околната среда.
Основният отрицателен ефект от земеделието е свързан с големите площи, които биват изсечени, като по този начин гората е лишена от функцията си да поглъща CO2 емисии. Грубо около 31% от парниковите емисии са от селското стопанство. Оттук идва и влиянието на добрите политики, които могат да намалят въздействието, и добрите политики, които да увеличат съхранението на въглероден диоксид.
Някои земеделски практики, особено в по-бедните държави, могат да "излекуват" замърсена или обезлесена земя и по този начин да осигурят по-висок добив на хранителни култури в дългосрочен план.
.