Годишната инфлация падна до 0.2%
Годишната инфлация е паднала до 0.2%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). На месечна база пък индексът на потребителските цени остава без изменение и инфлацията е 0%. През последните четири месеца НСИ постоянно отчиташе спадове на месечна база, а годишната инфлация за по-малко от година се сви от двуцифрени стойности почти до нулата.
Спадането на инфлацията се приема като положителна новина дотолкова, че тя е последният от критериите за членство в еврозоната, които страната ни не покрива, и правителството използва сегашната ситуация да кандидатства за чакалнята към нея - механизма ERM II.
В същото време обаче инфлацията е показател за измерване и на икономическата активност. Падането на цените говори за свиване на вътрешното търсене и е съпровождано от спад на производството. Досега анализаторите коментираха, че в България не може да се говори за дефлационна спирала, тъй като годишна дефлация има само при цените на производител, a потребителските цени бележат ръст на годишна база. Това се обясняваше с възможността на търговските компании да поддържат по-високи маржове за сметка на производителите, но последните данни показват почти нулев годишен ръст и на потребителските цени.
Понижението обаче бе прието спокойно от експертите, които "Дневник" потърси за коментар. "От една година вървим към дефлация, но това е различно от дефлационната спирала", каза Георги Ангелов от "Отворено общество". По думите му миналогодишните фактори за високата инфлация ги няма и цените падат. "Главната причина е значителното понижение в цената на петрола и други суровини.
От друга страна, заради рецесията заплатите не растат и дори има намаление, така че няма инфлационен натиск от страна на доходите, а през тази година нямаше и поскъпване на електричеството. Това, че няма търсене заради рецесията, стимулира намаление на цените, за да се увеличат продажбите", допълни той. По думите му за България като отворена икономика от по-голямо значение е външното търсене, отколкото вътрешното потребление, а вече наблюдаваме леко възстановяване на износа и промишленото производство.
Икономистът Димитър Чобанов пък коментира, че това е по-скоро позитивен сигнал, защото показва, че и българската икономика проявява гъвкавост и цените падат не само заради евтините суровини, а и заради спада на заплатите при запазване на работните места. "Това се прехвърля и върху цените - едновременно производствени и потребителски. Това е начин за подобряване на конкурентоспособността и създава възможности за ръст на износа", каза Чобанов.
По думите му сега е нормално хората да коригират своето потребление, след като вече го няма лесния достъп до кредити. "В същото време виждаме и ръст на брутните спестявания. Това показва предпазливост на хората, въпросът е това да не е свръхпредпазливост," допълни Чобанов. Според него в България трудно може да се получи дефлация за годината, защото ще има фактори, които да стимулират търсенето в последните месеци.
.