Ядем не само фалшиво сирене, но и мед с примеси от глюкоза
Медът от лицензираните преработвателни предприятия в България не е натурален, съобщава сайтът econ.bg. Той е комбинация от наш или друг мед и процент глюкоза, царевична фруктоза, изосуит и други съставки. Понякога може да се сложи и нишесте. Това каза Тодор Найденов, председател на областната организация на пчеларите, който участва в среща на представители на бранша в Плевен, цитиран от в. "Янтра Днес". Според Найденов обаче за разлика от другите продукти на бурканите с мед всичко това е записано и така производителите са коректни към купувачите. Няма обаче гаранция, че всички обявяват точния процент на натуралния пчелен продукт.
Пчелният мед, в който има и други съставки, не е вреден за здравето на човека и е отличен хранителен продукт. Той обаче не е така пълноценен като натуралния. Съставките в него са или вносни, или от царевица и други производи, за някои от които няма как да се знае и няма никаква гаранция дали не са от ГМО-царевично зърно, например.
Известно е, че търговците се стремят да изкупуват евтино меда, а пчеларите им продават на по-ниска цена по-некачествената си продукция. Качествената, която е по-скъпа, обикновено отива за износ.
Понякога медът е от предишна реколта. Той също е отличен хранителен продукт, липсват му обаче биологично активните вещества, които му предават характерните лечебни свойства. Пчеларите са забелязали, че купувачите обикновено търсят по-течен и бистър мед, а истински, натурален, със запазени всички ценни качества е кристализиралият.
Някои потребители се притесняват, че медът може да е захарен. Тодор Найденов обяснява, че пчеларите отдавна не използват захар, от която нямат сметка, защото е скъпа. Дори обаче медът да е захарен, той пак е натурален, с ензими, защото идва от пчелите.
Обикновено българинът консумира пчелния мед най-вече като лекарство, а трябва да го приема като храна, постоянно, за да има необходимото лечебно въздействие върху организма. При това родната продукция е по-евтина от румънската или гръцката и в сравнение с други хранителни продукти у нас.
Припомняме ви, че преди няколко дни се разрази дискусия за качеството на българското сирене. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) предприе и мерки с цел повишаване на информираността на потребителите и защита на правото им да знаят какво консумират.
Стана още ясно, че 41 млекопреработвателни предприятия са заявили, че влагат растителни мазнини в млечните си продукти.
.