Производството на плодове бавно излиза от кризата
След кризата от 90-те години производството на плодове постепенно излиза от нея. Като общи площи градините не са се увеличили съществено и преобладават старите насаждения, но инвестициите в овощарството постепенно дават резултати и за три години броят на новите градини е нараснал с близо 30 на сто, сочи анализ на министерството на земеделието.
През 2005 г. новите градини са заемали 66 хил. дка, докато през миналата година площта им нараства на 88 хил. дка. Лек ръст се отчита и в производството на плодове, което през 2005 г. е паднало до критичните 99 хил. тона. В същото време през неплодородната 2007 г. въпреки сушата са прибрани над 104 хил. т плодове.
Общата територия на плододайните насаждения преди 1990 г. е достигала 1.3 млн. дка и през годините главоломно намалява, за да достигне през миналата година до 360 хил. дка. От тях се поддържат реално 283 хил. дка, останалите са пустеещи, обясниха експерти.
Сривът в производството се отрази и на пазара, където масово навлязоха вносните плодове. По данни на борсите в големите градове българските плодове в момента заемат едва 30-40 на сто през летните месеца и почти 10 на сто целогодишно. Според експерти причината е в липсата на хладилни бази и система за съхранение на продукцията. Българските производители не разполагат и със съвременни машини за опаковане на продукцията, което е вторият проблем пазарът да не поема българските плодове. Европейският съюз не случайно отпуска субсидии за организации от производители, които да инвестират именно в маркетинг и оборудване за пакетиране и контрол на продукцията. На този етап обаче агроведомството е одобрило едва 7 организации в страната.
От 2000 г. фермерите започнаха да инвестират в овощарството, като сериозен стимул дадоха и възможностите за субсидиране по програма САПАРД. Поради търсенето най-голям е интересът към отглеждането на череши, сливи и праскови. От 2005 г. делът на черешовите градини държи постоянен дял от 22% от всички новозасадени насаждения. Следват ябълките (19%), сливите (16%) и прасковите (11%).
Увеличават се и количествата, които се предлагат на пазара или се дават за преработка. Така от произведените през миналата година 26 хил. т ябълки близо 70 на сто са продавани по сергиите, около 10% са били за самозадоволяване и останалите са преработени или изнесени. При черешите, прасковите, кайсиите и вишните по-голям е делът на консервираните плодове. Единственият плод, който почти изцяло се изнася, са малините. Годишното производство през миналата година е бил близо 4 хил. тона, от които 80 на сто са изнесени.
.