Една грижа по-малко
Микропредприятията за храни вероятно няма да са задължени да въвеждат система за анализ на опасностите НАССР
Фотограф: .
Една световна система дава частично обяснение за доверието. В края на 2006 г. изтече срокът, в който собствениците на всички обекти, произвеждащи или търгуващи с храни, бяха длъжни да въведат системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки в производството НАССР (Hazard Analysis and Critical Control Points), популярна в България като "Хасъп".
Внедряването й е доказателство, че производителят или търговецът осъществява самоконтрол, има готов план за действие, за да предпази потребителя в случай на опасност, и предлага напълно безвреден продукт. На сесията си в началото на юни Европейският парламент прие доклад за хигиената на храните, в който се предлагат промени в европейски регламент. Ако те станат факт, микропредприятията, продаващи храни директно на крайния потребител, ще бъдат освободени от задължението да въвеждат НАССР системи. Предложението е част от инициативата за по-добро регулиране в евросъюза, чиято цел е да намали до 2012 г. административната тежест върху предприятията с 25%. Липсва график за окончателното приемане на предложението в Брюксел.
Кои са облагодетелствани
От облекчението да не въвеждат системата НАССР ще се възползват предприятия, които имат по-малко от 10 работника, а годишният им оборот не надхвърля 2 милиона евро. Становището на отделните държави по предложението обаче не е еднозначно. Някои от членките са категорично против генералното изключване на всички микропредприятия от задължението. Затова Европейският парламент оставя свобода на съответните компетентни национални органи (в България това са земеделското и здравното министерство) да вземат конкретни решения, като се ръководят от анализ на опасностите, а не само от размера на компанията. Българската позиция е освобождаването от това задължение да стане при ясни критерии, одобрени от Брюксел, за това за кои фирми ще се отнася облекчението, съобщиха от дирекция "Безопасност и контрол на храни и фуражи" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Закъсняло облекчение
Според български експерти предложението е разумно, но закъсняло. В регистъра на МЗХ са вписани 952 фирми, произвеждащи и търгуващи с храни от животински произход. Всички те въведоха системата НАССР още през 2006 г., защото това бе изрично изискване на действащото законодателство и условие да съществува фирмата. Реализацията бе предшествана от внедряване на добри производствени и хигиенни практики или казано другояче - на правила за работа, свързани с персонал, помещения, съоръжения, материали, суровини, документация, технология и контрол. Спазването на тези практики ще се запази като изискване, но с премахването на НАССР ще отпаднат воденето на документация, вътрешните одити, обясняват експерти.
Около 20% от фирмите в месопреработката са с до 10 заети - за тях беше излишно да ги задължават да въвеждат НАССР. Но тъй като вече са го направили, решението ще обслужва новосъздадени предприятия, казва производител на колбаси, пожелал анонимност. Според него положителният ефект от внедряването на НАССР е, че компаниите вече знаят кои са критичните точки в производствения им процес и какво да направят при опасност, дори и сега да се откажат от използването на системата.
"Аз съм категорично против предложението да отпадне изискването за въвеждане на НАССР в малките фирми", казва Петър Караиванов, консултант и експерт по безопасност на храните, бивш изпълнителен директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Той смята, че това не е правилен ход и че той ще се отрази зле върху потребителите на хранителни продукти. "Въвеждането и поддържането на системата не е скъпо и не изисква особени усилия. С отпадането на НАССР ще намалее самоконтролът в малките фирми, където проблемите с хигиената са най-големи. А липсата на достатъчно надежден външен контрол ще означава пълна анархия", смята Караиванов. Според него при еднакъв технологичен процес изискванията за контрол на опасностите трябва да са едни и същи независимо дали в предприятието работят 10 или 100 души.
На противоположното мнение е Галина Влайчева от софийската фирма "5Р", която от 15 години произвежда закуски. Влайчева е и председател на Софийския регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкарите. "Системата НАССР е убийство и затормозяване за моята фирма. Отделям двама души, за да я поддържам и се боря да я спазвам със зъби и нокти. Но изпълнението на всички изисквания е свързано с голяма бумащина, с разход на време и усилия. За 30-40 бройки от един вид тестени закуски например изискванията са като за партида от серийно производство на голям хлебозавод. Това увеличава себестойността на изделията", казва Влайчева. Според нея "контролът на критичните точки се извършва в главата на собственика". "Всеки си пази клиентите. Те имат пряк достъп с нас и ние нямаме интерес да ги губим, като им предлагаме продукти, които не отговарят на изискванията за безопасност и качество," казва Галина Влайчева. И е убедена, че малките фирми, които искат да продължат да съществуват, сами ще се борят за потребителя, защото конкуренцията е огромна.
| Обектите Обектите, за които всички страни членки на ЕС са единодушни, че могат да бъдат освободени от задължението да прилагат цялостно система НАССР, са: - павилиони, щандове на пазари и превозни средства за продажба на храни; - обекти, сервиращи главно напитки (барове, кафенета и други подобни); - малки магазини за търговия с храни (само с пакетирани стоки); - транспорт и съхранение на предварително пакетирани храни или трайни храни (олио, ориз, захар, сол, брашно, безалкохолни напитки) Самоконтрол Философията на НАССР се основава на профилактика, а не на инспекция. Системата включва определяне и наблюдаване на критични точки в процеса на приготвянето и съхраняването на храна, в които възможността за поява на рискове е най-голяма. Стандартът изисква от всички, заети с производството и преработката на хранителни продукти, да имат достатъчно информация за храната и процедурите, свързани с приготвянето й, за да се прецени къде и как може да възникне проблем с безопасността на изделието. Ако това се знае предварително, инспекцията се превръща във формалност. Целта е продуктът да бъде произведен безопасно и да може да се докаже, че това е така. НАССР покрива всички видове потенциални рискове - биологични, физични и химични - без значение дали те присъстват по естествен път в храната, дали се дължат на околната среда, или са резултат от грешка в производствения процес. 7 стъпки на НАССР 1. Анализиране на рисковете: Идентифицират се потенциалните рискове, свързани с храната - биологични, химични или физични. 2. Определяне на критични точки на контрол в процеса на производство на храна (от суровините през обработката и доставката им до консумирането от клиента), в които рискът може да бъде контролиран или елиминиран. 3. Установяване на критични граници за превантивни мерки: за приготвената храна това може да бъде отбелязване на минимална температура на приготвяне и времето, необходимо за производството на безопасен продукт. 4. Създаване на процедури за проследяване на критичните точки на контрол. Например определяне на това как и кой ще контролира времето и температурата на приготвяне на храната. 5. Определяне на коригиращи действия, когато прегледът установи, че някоя критична граница не е спазена. Например бракуване на храна. 6. Създаване на ефективна система за документиране на системата НАССР. 7. Създаване на процедури за проверка на това дали системата НАССР функционира правилно. Например проверка на уредите, които следят времето и температурата на приготвяне |
.