Глобалната хранителна криза застигна и Испания
Новосформираното испанско правителство е изправено пред трудна задача - как да се справи с глобалната икономическа криза, която вече се усеща сериозно и на Пиренеите. Темпът на икономическия растеж намаля почти двукратно, безработицата се увеличи в резултат на издишането на имотния балон, а инфлацията скочи. През март тя се покачи с 0.9% и достигна до 4.5% на годишна база, което е най-голямото й увеличение от декември 1995 г. Още от есента испанските семейства чувстват ефекта на скока на цените и изпитват все по-големи трудности да скърпят семейния бюджет.
Цифрите говорят сами по себе си. За три години телешкото месо се е увеличило с 39%, агнешкото - с 6%, пилешкото - с 35%, киселото мляко - с 28%, пастата - с 60%. Само през 2007 г. зеленчуците, яйцата и млякото поскъпнаха с над 20%. Наскоро Хорхе Хордана, президент на Испанската федерация на хранителната промишленост, недвусмислено заяви: "Отсега нататък, щем не щем, цените на всички храни ще се покачват." Повишаването на цените предизвика голям скандал между Националната комисия по конкуренцията и седем от най-големите испански асоциации на фирмите производители. Комисията нареди тези асоциации да бъдат разследвани по подозрение, че са се сговаряли за увеличението на цените, в което изглежда, че са убедени повечето испанци.
В същото време производителите на хранителни продукти се оплакват от ниските изкупни цени на техните произведения. Разликата между изкупните цени и цените на дребно достига до 400%. Животновъдите заплашват, че ако цените на фуражите и зърното продължат да се покачват, 25% от фермите ще бъдат принудени да затворят. Те организираха масови протести в много испански градове.
Повишаването на цените на храните е глобално явление и на пръв поглед не е отчасти логично, като се има предвид, че за периода 1975 - 2005 г. те постоянно спадаха. Именно затова скокът, започнал през 2007 г., изглежда необичаен. Само от пролетта до края на годината цените на житото се удвоиха, сериозно беше увеличението и на всички свързани с него продукти. Сумарно взети, цените на храните са скочили със 75% от 2005 г. насам. Не случайно индексът на сп. "Икономист" на храните днес е по-висок от всеки период след създаването му през 1845 г., а за това има както обективни, така и чисто субективни причини.
Сред първите са увеличаващите се доходи в Китай и Индия, които дадоха възможност на стотици милиони да могат да си позволят месо и млечни продукти. Ако през 1985 г. средният китаец е ядял 20 кг месо годишно, сега той яде над 50. Тази промяна удвои търсенето на месо в Китай и Индия. Поради това фермерите използват за храна на животните 200-250 млн. тона зърнени храни повече. Тази промяна обаче настъпи постепенно и не обяснява резкия скок на цените през 2007 г.
Сред вторите е засиленият интерес към производството на биогорива. Докато през 2000 г. само 15 млн. т от американската реколта на царевица са били използвани за производство на етанол, сега за това отиват 85 млн. По програма, финансирана от правителството на САЩ, тази година около една трета от царевичната реколта от 335 млн. т ще бъде превърната в етанол. Това става за сметка на другите зърнени култури, запасите от които ще спаднат с 53 млн. т. По данни на Световната банка зърното, необходимо за напълването с етанол на един резервоар на автомобил 4х4, може да изхрани един човек цяла година.
Трета причина е рязкото увеличаването на цените на петрола на световния пазар. През 2006 г. световните разходи за транспорт на стоки са пораснали с 80% и с още 57% през втората половина на 2007 г. Това води не само до увеличаване цените на превозваните стоки, включително храните, но и на химическите торове и пестицидите.
Но рязкото увеличение на цените на зърнените храни не обяснява всичко. Друг фактор, който допринася за увеличението на цените на храните, е спекулацията със суровините. След спукването на имотния балон и началото на кредитната криза спекулацията се насочи към пазарите на фючърси, включително и на тези, търгуващи със зърнени храни. Следователно, колкото повече се повишават цените, толкова по-голяма ще бъде печалбата на инвеститорите. Според Ройтерс парите, вложени във фючърси, през 2006 г. са се увеличили с 50%, достигайки 90 млрд. долара. Тази спекулация постоянно тласка нагоре цените на суровините, включително на хранителните, и води до поскъпване на произвежданите от тях продукти в магазините. Всичко това показва, че скокът на цените няма да бъде краткотраен и че глобалната хранителна криза ще продължи да се задълбочава.
Тази криза ще бъде основна тема на срещата на Г-8 в Токио през юли. Директорът на МВФ Доминик Строс-Кан предупреди за "ужасяващи последици", ако цените на храните продължат да се покачват. Смята се, че около 100 млн. души в развиващите се страни ще минат в категорията на крайно бедните.
.