Що е "агфлация" и кой е виновен за нея
Фотограф: Reuters
Кой е виновен за поскъпващите храни? Донякъде за това са отговорни инвеститорите, които през последните пет години се насочиха към стоковите пазари, където се печели по-добре, отколкото от акции и държавни ценни книжа.
От 2002 г. глобални инвестиционни фондове съзряха, че потенциалът за растеж в сектора на суровините е по-голям, отколкото на фондовите борси, и се заеха да търгуват с петрол, а после и с метали и зърно. Тази промяна бе отчасти подсилена от ниските лихви в големите световни икономики, което направи инвестициите в книжа с фиксирана доходност доста неатрактивни. Поевтиняващият долар пък започна да дърпа нагоре цените на обвързани с него стоки като зърното и петрола. Това от своя страна подмами дори инвеститори, които доскоро не са имали нищо общо с пазарите на зърно например. Днес ги наричат спекуланти и ги обвиняват, че са надули цените на царевицата, соята и житата.
Поскъпването на петрола увеличи транспортните разходи и производителите на храни се принудиха да прехвърлят тази тежест на крайния потребител, което пък доведе до бунтове в редица държави. Все повече страни спират износа на зърно, за да гарантират запаси за собствените си нужди.
Инвеститорите обясняват, че поскъпването е закономерна последица от растящото търсене в развиващите се икономики като Китай и Индия. Други фактори са нуждата от биогорива, произведени от царевица, соя или палмово масло и лошото време в някои основни производители на зърно.
Това не намалява вината им. "Въпросът е, че в търговията със стокови фючърси навлязоха много нови играчи, които действат единствено заради спекулативен интерес да направят бързо пари", коментира Чад Харт, специалист по агроикономика в Центъра за земеделие и развитие на селските райони в Университета на щата Айова. Традиционно тези фючърси се влияят от новините за състоянието на реколтата или крайности на климата, но сега вече има нов силен елемент - многото пари. "Спекулативните игри означават, че цените се движат много по-рязко, отколкото е било в миналото."
"За съжаление мисля, че когато хората търгуват със суровини, изобщо не ги е грижа за социалните последици", допълва Гари Калтбаум, ръководител на хедж фонда "Калтбаум енд асошиейтс" в Орландо, щата Флорида, който инвестира в зърно. "Тяхната работа е да инвестират и да правят пари. Ако преценят, че нещо ще поскъпне - купуват го и не ги е грижа, че някъде по света ще има последици от това", обяснява Калтбаум и собствените си мотиви.
Прогнозите за икономиката на САЩ и света като цяло не носят оптимизъм за цените на фондовите пазари. "Инвеститорите ще видят как се изпаряват между 65 и 90 процента от стойността на активите им в акции. Затова те нямат друг шанс, освен да се прехвърлят към нещо, което им обещава добра доходност. В дългосрочен план това са суровините", казва Том Фернандес, портфейлен мениджър в "Грийнхевън", компания от Атланта, инвестираща в храни и източници на биогорива.
Проблемът е, че пространството между производителя и потребителя е твърде тясно да поеме наплива от инвеститори, готови да заемат дълги позиции (т.е. разчитащи на поскъпване) на земеделските пазари. Обемът на търговията с царевица, соя и жито на борсата в Чикаго (най-голямата в света) е по-малко от 1 процент от онези 3 трилиона долара, които се завъртат всеки ден през световните фондови пазари. Сборната стойност на тези три продукта, произведени в САЩ, е едва 92.51 милиарда долара. За сравнение, американските държавни ценни книжа са за 4.6 трлн. долара, а капитализацията на американския пазар на акции е около 16 трилиона долара.
"През март САЩ внесоха петрол за 36 млрд. долара. Ако вносителите му бяха използвали тези пари за купуване на жито, с тях можеха да изкупят цялата реколта от жито на САЩ", обяснява Питър Кордел, президент на "Слипка файненшъл партнърс", брокер на стокови фючърси в Минеаполис.
Инвеститорите обаче обвиняват и фермерите, че не са влагали достатъчно в ново производство през последните пет години. Но пък, от друга страна, кредитната криза прави все по-трудно намирането на капитал. Ситуацията се усложнява и от прекупвачите, търпящи загуби, защото са сключили договори с фирмите за храни да им продадат изкупеното от фермерите зърно на много по-ниски цени в сравнение с актуалното състояние. На трето място, времето винаги обърква плановете на аграрния сектор - сушата в Австралия например буквално подпали житния пазар. Четвъртият фактор е експлозивно растящото търсене на царевица за биогориво, което не е лесно да се предвиди и отреагира от сектор, в който цикълът на производство е доста дълъг.
Така че хедж фондовете не са виновни за всичко. Те просто се движат като уплашено стадо, търсещо закрила от бурята. Проблемът е, че струпвайки се на хранителния пазар, могат да създадат балон, от пръсването на който ще пострадат не само те.
| В аграрния сектор се случва нещо, което не се е виждало отдавна. Докато в други сектори на икономиката цари напрежение, хаос или паника, тук хоризонтите са бляскави. Но това съвпада с призиви за спешна хранителна помощ, предупреждения за задаващ се нов глад в Африка и галопираща инфлация. |
.