Логистичната търговска инфраструктура в България не е на ниво
През 2007 г. Световната банка стартира нов индекс, който измерва логистичната инфраструктура и средата за търговия в страните. Идеята на глобалния индекс е да покаже в кои страни е сравнително лесно да се търгува поради развитата логистична инфраструктура и къде логистичните услуги са по-трудно достъпни или не са достатъчно благонадеждни по оценка на клиентите.
Пилотното измерване включва 150 страни. Компонентите на индекса представляват 7 категории, всяка от които е оценена по скалата от 1 (най-лошо) до 5 (най-добре). Категориите са:
1. Ефективност и ефикасност на процеса на освобождаване на пратки и товари от митници и други гранични контролни органи;
2. Качество на транспортната и IT инфраструктура и логистика;
3. Достъпност и наличност на куриерски и логистични услуги;
4. Компетентност на служителите, заети в местната логистика (напр. транспортни оператори, митнически служители);
5. Възможност да се проследяват пратките;
6. Ниво на местните логистични разходи (напр. за транспорт, разтоварване, складиране и пр.);
7. Спазване на срокове при доставка на пратките на посочената дестинация.
Според изследването на Световната банка "Свържи се, за да се конкурираш: търговска логистика в глобалната икономика", базирано на получените резултати от индекса, страните, които се характеризират с най-предвидими, ефективни и "отъпкани" логистични пътеки и процедури за осъществяване на търговия имат по-голяма вероятност да напреднат в технологичното си развитие, в икономическата либерализация и да получат по-голям достъп до международните пазари.
И обратно - страните, в които разходите за логистика като цяло са по-високи, пропускат много от възможностите на глобализацията.
Най-големите разходи за компаниите не са таксите за транспорт, разтоварване, доставка, складиране, нито дори таксите на посредниците, а най-вече предвидимостта на обслужването и качеството на услугите. Най-важно е дали компаниите могат да разчитат на веригата на доставки и дали стоките ще пристигнат на време.
Според изследването Сингапур е най-големият транспортен и логистичен хъб и се нарежда на първо място в световната класация. Развитите държави заемат челни позиции: Германия е на трето място, Япония - на шесто, Великобритания - на девето, Канада - на десето, САЩ - на четиринадесето.
В същото време, ситуацията при развиващите се страни не е така хомогенна и има различия между тях. Китай и Чили, например, заемат съответно 30-то и 32-ро място, докато някои икономики от групата с по-високи доходи като петролните производители, например, се класират по-надолу.
Високите разходи за транспортна и търговска логистика и по специално - лошото качество на услугите - представляват бариера за търговията и преките чуждестранни инвестиции и по този начин и за икономическия растеж.
Например отдалечената държава Чили лесно продава прясна риба и плодове на потребители в Азия, Северна Америка, Европа благодарение на добре функциониращата верига на доставки.
На другата крайност можем да дадем за пример доставката на контейнер около 6 куб. м. от Шанхай (град-провинция в Китай) до Н'Джамена (столицата на африканската държава Чад), което отнема около 10 седмици и струва 6,500 щ. долара. В сравнение, същата доставка от Шанхай до страна в Западна или Централна Европа отнема 4 седмици и струва 3,000 щ. долара.
Проучването показва, че съществува връзка между реформите в митниците, граничния контрол, развитието на инфраструктурата и регулациите в транспортния сектор.
Най-големите реформатори сред развиващите се страни по региони са: Корея (25 място) от Източна Азия, Чили (32) от Латинска Америка, следвана от Аржентина (45) и Мексико (56); Индия (39) от Южна Азия; Оман (48) от Средния Изток и Турция (34) от Източна Европа.
Къде е България?
България е на 55-то място в класацията с общ резултат 2.87 точки от възможни 5. По компоненти на индекса най-добре се представя в категорията "спазване на срокове от куриерските фирми", а най-зле - в "качество на транспортната и IT инфраструктура" и "ефективност на процеса на освобождаване от митници".
Резултатът на България е по-висок от средния за региона "Европа и Централна Азия", но почти всички страни-членки на ЕС ни изпреварват (само Литва е на по-ниско място, докато Малта не е включена в класацията).
На по-предни позиции от България са и следните държави: Йордания, Виетнам, Панама, Катар.
Това означава, че е необходимо да се извършат реформи в страната в тази сфера, за да се подобрят условията на търговия и ефективността на лoгистичната инфраструктура, за да се създаде по-благоприятен бизнес климат.
Това може да се постигне чрез по-голяма конкуренция на пазара, по-ефективи и прозрачни митнически процедури и по-малко административни ограничения пред търговията.
.