Клиповете и синдромът "логото ми да е по-голямо"
Принципно в продуктовото позициониране няма нищо лошо. Не ме разбирайте погрешно. Само дето в България то повтаря любимата история - повечето родни клиенти, когато видят предложение за някаква визия, правят само една забележка. И тя винаги е: "А, не може ли логото ни да е малко по-голямо?" Така и с продуктовото позициониране - ти набий вариото, пък после ще му мислим.
През последните години драматичните промени във финансирането на медиите заради навлизането на интернет направи почти задължително журналистиката и рекламата да се сприятелят. Днес има стотици рекламни агенции, в които работят само журналисти - те произвеждат елегантно замаскирано съдържание, което разказва любопитни истории (които ще прочетете), но и чрез тях рекламира съответния продукт (който трябва да пожелаете). Наричайте го както искате - продуктово позициониране, content marketing, native advertising, няма значение. Марките търсят повече качествено съдържание за промотиране на продуктите си, а медиите предпочитат фината реклама, която разказва истории и не дразни читателите/зрителите с дълги рекламни клипове или големи банери. В дни, когато все повече технологични възможности позволяват превъртането на телевизионните реклами и блокиране на банерите, само интелигентната реклама ще свърши работа. И не - продуктовото позициониране не е измислено (както смятат по нашите ширини), за да заблуди регулаторите. То съществува, защото рекламодатели и медии получават по-висок ефект. Особено когато е направено както трябва.
Още
.