КЗК иска още права
Петко Николов, председател на Комисията по защита на конкуренцията изтъкна, че регулаторът продължава да настоява за наказателна отговорност за картел.
Фотограф: Юлия Лазарова
Три законодателни промени, които да позволят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да работи по-добре, предлага ръководството й. Първата е затвор за собственици и мениджъри при доказан картел. Втората е да спре практиката физически лица да купуват фирми, с което заобикалят детайлната проверка на регулатора. Третата е авторите на закони да са задължени да се съобразяват с мнението на КЗК.
За пореден път от 2009 г. насам председателят на антимонополния регулатор Петко Николов настоява да бъде въведена наказателна отговорност за собствениците и управителите на фирми, доказано участвали в картел. Такава отговорност съществува в 19 страни членки, включително във Франция, Германия, Австрия и Великобритания, и ще изиграе солидна роля като мярка за превенция на участието в забранени споразумения, изтъкна Петко Николов.
Другото предложение е КЗК да може да разследва детайлно и по същество покупката на големи компании от физически лица. През тази година е имало 43 искания за концентрация, като в 23 от случаите КЗК не се е произнесла, тъй като купувачът не е бил фирма, независимо дали от съответния сектор или не, а физическо лице и така сделката не попада в обхвата на закона. В този случай по закон се приема, че купувачът няма как да има солидни интереси на пазара независимо от купуваното дружество, и КЗК не се занимава със случая. Това е вратичката в закона, която позволява големите компании да избегнат детайлното разследване на пазара, на който оперират, и да разкрият подробности по сделката. Те използват физически лица за бърза покупка, а едва след това (евентуално) искат концентрация. По този начин бяха купени от физически лица и след това препродадени на действителните си собственици например един от най-големите лекарствени дистрибутори – "Хигия", и една от големите фирми за търговия с метални изделия - "Металснаб". Цигареният холдинг "Булгартабак" пък през поредица от офшорки, финиширащи в Дубай, стана собственост на неназовано физическо лице.
Още
.